![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Да се цупя! - възкликна той. - Да се цупя, така ли? Удържам се пряко волята си, за да не те разтреса, докато ти изскочат зъбите, а ми казваш да не се цупя!
- Какво ти става? - попитах гневно. Опитах се да се отскубна от него, но пръстите му стискаха ръката ми като менгеме.
- Какво ми става ли? Ще ти кажа, след като толкова искаш да знаеш! - процеди през стиснати зъби. - Писна ми да доказвам наляво-надясно, че не си английски шпионин. Писна ми да те наблюдавам всяка минута от страх да не опиташ поредната глупост. И много ми писна някакви хора да ме карат да гледам, докато те изнасилват! Никак, ама никак не ми допада!
- А мислиш, че на мен ми допада? - извиках. - Опитваш се да го изкараш моя вина?!
Той ме раздруса леко.
- Вината е твоя! Ако си беше стояла, където ти казах да стоиш, това никога нямаше да се случи! Но не, защо да ме слушаш, аз съм някакъв си съпруг, защо да ми обръщаш внимание? Наумяваш си да правиш каквото си щеш и след това те намирам по гръб, с вдигнати поли, а най-жалката отрепка по тези земи е между краката ти и всеки момент ще те обладае, пред очите ми!
Шотландският му акцент обикновено бе слаб, но от секунда на секунда ставаше все по-неразбираем - сигурен знак, че е разстроен. Сякаш имах нужда да чуя акцента му, за да ми стане ясно.
Вече почти бяхме опрели носове и си викахме в лицата. Джейми бе зачервен от яд и усещах как и моето лице се налива с кръв.
- Не, ти си виновен, задето ме пренебрегваш и ме подозираш през цялото време! Казах ти истината за себе си! Казах ти, че няма нищо опасно да дойда с теб, но ти ще ме чуеш ли? Не! Аз съм само някаква си жена, защо да ми обръщаш внимание? Жените правят каквото им се каже, изпълняват заповеди и седят послушно, скръстили ръце, докато се върне мъжът да им каже какво да правят!
Той отново ме раздруса.
- Да го беше направила, сега нямаше да бягаме от стотина червенодрешковци! Боже, жено, не знам да те удуша ли, или да те хвърля на земята и да ти тегля един бой, но трябва да направя нещо.
При тези му думи направих решителен опит да го изритам в топките. Той се отдръпна и приклещи коляно между краката ми, за да прекрати следващи опити.
- Опитай го отново и такъв шамар ще ти отвъртя, че ушите ти ще писнат - изръмжа.
- Ти си примитивен глупак - изпъшках, опитвайки се отново да се отскубна от хватката му - Да не мислиш, че нарочно съм се оставила да ме заловят англичаните?
- Да, мисля, че си го направила нарочно, за да ми го върнеш, задето не те защитих в долчинката.
Зяпнах.
- Моля? С английските дезертьори?
- Да! Така мислиш и си права. Но не можах. Наложи се да го направиш ти и сега се опитваш да ми го върнеш, като нарочно се оставяш, себе си, моята жена, в ръцете на мъж, който е пролял кръвта ми!
- Твоята жена! Твоята жена! Не те е грижа за мен! Аз съм ти просто собственост. Вълнува те само защото смяташ, че ти принадлежа, и не можеш да понесеш някой да отнеме нещо, което ти принадлежи!
- Ти ми принадлежиш - изрева той и впи пръсти в раменете ми. - И си ми съпруга, харесва ли ти, или не!
- Не ми харесва! Изобщо! Но и това няма значение, нали? Стига да ти топля леглото, не те интересува какво мисля, какво чувствам! Жената за теб е колкото да има къде да си пъхнеш оная работа, когато ти се прииска!
Лицето му пребледня като платно и той ме разтърси не на шега. Главата ми се олюля яростно и зъбите ми затракаха. Прехапах си болезнено езика.
- Пусни ме! - извиках. - Пусни ме - нарочно използвах думите, с които го беше нарекъл Хари дезертьорът, за да го уязви, - разгонено копеле!
Пусна ме и отстъпи с убийствен поглед.
- Мръсна кучка! Няма да ми говориш така!
- Ще ти говоря както искам! Не можеш да ми нареждаш!
- Явно не мога! Ще правиш каквото си искаш, без значение кой страда след това, така ли? Себична, своенравна...
- Страда само проклетата ти гордост! - извиках. - Спасих и двама ни от дезертьорите и не можеш да го понесеш, нали? Ти просто си стоеше! Ако нямах нож, щяхме да сме мъртви!
Докато не го изрекох, нямах представа, че ме е яд на него, задето не ме е защитил от дезертьорите. В по-рационално състояние мисълта не ми би хрумнала. Бих си казала, че вината не е негова. Беше въпрос на късмет, че ножът е у мен. Но сега осъзнавах, че честно или не, рационално или не, някак наистина чувствах, че той е отговорен да ме закриля, а не беше успял. Може би идваше от това, че той самият чувстваше същото толкова силно.
Взираше се изпепеляващо в мен, запъхтян от емоция. Когато заговори отново, гласът му бе нисък и хриплив.