Друговремец [bg]

Рандал изсумтя в отговор.

- А вие може би изпробвате лековерието ми. Или търпението ми към дразнители. И двете, мадам, имат много нисък праг.

Присви очи преценяващо, а аз се приготвих да го избегна.

Хвърли се към мен, а аз - настрани. Замерих го с чайника, а той се наведе и съдът се строши звучно във вратата. Дежурният явно чакаше отвън, защото подаде глава.

Задъхан, капитанът му направи нетърпеливо знак да влезе.

- Дръж я - нареди грубо и се упъти към бюрото. Задишах дълбоко, с надеждата да се успокоя, а и защото очаквах, че след миг няма да мога.

Вместо обаче да ме удари, той извади от долното дясно чекмедже, което нямах време да разгледам, дълго тънко въже.

- Що за джентълмен държи въже в чекмеджето си? - попитах възмутено.

- Подготвеният, мадам - промълви той и върза китките ми зад гърба ми.

- Върви - нареди на другия мъж и посочи с брадичка към вратата. - И не се връщай, каквото и да чуеш.

Това звучеше крайно зловещо и предчувствията ми се оправдаха категорично, когато той пак посегна към чекмеджето.

Има нещо съкрушително у ножа. Дори мъже, безстрашни в битка, ще се свият от страх при вида на голо острие. И аз се свих от страх, докато вързаните ми ръце не опряха във варосаната стена. Рандал притисна лъсналото острие между гърдите ми.

- Така - рече той разговорливо, - ще ми кажеш всичко, което знаеш за херцога на Сандрингъм. - Притисна острието още малко и остави следа в плата на роклята ми. -Помислете спокойно, драга моя. Не бързам за никъде.

Платът се прокъса с леко изпукване. Усещах студената стомана точно над сърцето си.

Рандал бавно оформи полукръг с ножа под една от гърдите ми. Вълната изпърполи и падна на пода, а гърдата ми се показа. Рандал сякаш беше затаил дъх - сега издиша бавно, без да сваля поглед от моя.

Отдръпнах се, ала почти нямаше накъде. Притиснах се в бюрото и сграбчих здраво ръба му с двете си ръце. Ако приближеше достатъчно, можех се залюлея назад и да избия с крак ножа. Едва ли искаше да ме убие - със сигурност искаше първо да разбере как съм свързана с херцога. Но това ми заключение не ме утешаваше особено.

Усмихна се с усмивката на Франк - тази прекрасна усмивка, която пред мен бе очаровала студенти и стопявала сърцето и на най-хладния университетски администратор. Може би при други обстоятелства мъжът срещу мен също би ме очаровал, но сега...

Направи бърза крачка напред, постави коляно между бедрата ми и притисна раменете ми назад. Паднах тежко по гръб на бюрото, върху вързаните си китки. Той се намести между краката ми и с едната си ръка затършува за краищата на полите ми, които да повдигне, а другата постави върху голата ми гърда. Заритах яростно, но фустите ми пречеха. Той сграбчи глезена ми и придвижи длан нагоре по крака ми, избутвайки над кръста ми фустите, полата и долната ми риза. Посегна към панталоните си.