Нашите предци [bg]

Дали Брадаманте е знаела нещо повече? Въпреки че бе живяла като воюваща амазонка, дълбоко в душата й се бе загнездило незадоволство. Тя бе поела пътя на рицарството от любов към всичко, което беше строго, точно, непоколебимо, отговарящо на някакви морални норми; а що се отнася до владеенето на оръжието и конете, привличаха я отмерените похвати и ловкостта. Но какво виждаше около себе си? Потни, груби мъже, които небрежно и стихийно се сражаваха където им попадне, а щом се освободяха от служебните си задължения, почваха да пиянстват или се повличаха дебелашки след нея, за да видят кого от тях ще отведе тя тая вечер в палатката си. Защото, както е известно, рицарството е велико нещо, но рицарите са тъпаци; те са свикнали да вършат благородни дела, но ей така, на едро, както им дойде, и се чувстват отлично, че са ограничени от свещените правила, които са се заклели да следват и които са така точно установени, че им спестяват труда да мислят. Пък и какво ли е войната? Клане, конски тропот. Какво има толкова да се придиря!

В края на краищата и Брадаманте не се различаваше много от тях; може би тя си бе втълпила в главата всички тези въжделения за строга и твърда дисциплина, за да се противопостави на своята истинска природа. В цялата франкска войска тя беше най-голямата повлекана. Нейната шатра беше най-разхвърляната в целия лагер. Докато мъжете, горките, се справяха сами и с женските работи: перяха, кърпеха, метяха, разтребваха, тя, нали беше глезена принцеса, не пипваше нищо; ако не бяха старите перачки и миячки, които винаги се въртят около войската и всички до една са сводници, шатрата й нямаше да прилича и на кучешка колиба. Но така или иначе тя не седеше в шатрата си. Съмнеше ли се, бързо се обличаше и се мяташе на седлото; наистина, щом грабнеше и оръжието си, тя изглеждаше съвсем друга; цялата блеснала от върха на шлема до подколенниците, тя се перчеше в новите си, изящни доспехи: ризницата й бе богато украсена със зелени панделки и тежко на прислугата, ако някоя панделка не беше на мястото си. В това нейно желание да бъде най-бляскава от всички на бойното поле се проявяваше не само женската й суетност, а и непрекъснатото предизвикателство към рицарите, чувството й на превъзходство над тях, нейната гордост. Тя търсеше у всеки воин — приятел или неприятел — съвършенството при поддържането и боравенето с оръжията, което би следвало да бъде признак на същото такова душевно съвършенство. И ако срещнеше някой герой, който да отговаря до известна степен на изискванията й, у нея се пробуждаше жената със силни любовни желания. Разправяха, че тогава тя съвсем изменяла на строгите си идеали, че ставала нежна и същевременно страстна любовница. Но ако мъжът се увлечеше, ако й се подчинеше напълно и изгубеше контрол над себе си, тя тутакси го разлюбваше и тръгваше да търси по-силни преживявания. Ала кого ли можеше да срещне още? Никой от християнските или вражеските герои нямаше вече влияние над нея: тя знаеше слабостите и глупостта на всички.