Големите малки лъжи [bg]

— Недей — каза Джейн и докосна ръката ѝ. — Всичко е наред. Всичко ще се оправи. Вината не е твоя.

— Не е, но в известен смисъл аз също имам вина — отвърна Селест.

— Не, нямаш — твърдо заяви Джейн.

— Може ли да се присъединим към вас?

Стъклената врата се плъзна встрани. Бяха Нейтън и Бони. Бони изглеждаше както винаги, а Нейтън носеше не толкова скъп вариант на костюма на Пери, само че бе свалил черната си перука и я въртеше върху юмрука си като кукла.

Селест знаеше, че е длъжна да не харесва Нейтън и Бони заради Маделин, но понякога беше трудно. И двамата изглеждаха толкова кротки и услужливи, а Скай беше толкова сладко момиченце.

О, боже!

Съвсем бе забравила. Джош каза, че Макс пак блъснал Скай по стълбите. Макс имаше нова жертва. Селест трябваше да каже нещо.

— Тази вечер разбрах, че синът ми Макс тормози някои от момиченцата в класа си. Мисля, че той е блъснал дъщеря ви по стълбите… хм… повече от веднъж. — Селест усети как бузите ѝ пламват. — Много съжалявам, разбрах го съвсем…

— Всичко е наред — спокойно отвърна Бони. — Скай ми каза. Обсъдихме някои стратегии относно поведението ѝ, какво да прави, ако нещо подобно се случи отново.

Стратегии, помисли си мрачно Селест. Тя звучи като Сузи, сякаш Скай е жертва на домашно насилие. Видя как Харпър загаси цигарата си върху мокрия парапет, а после внимателно я уви в салфетка, преди да забърза обратно към залата, целенасочено вперила поглед напред.

— Всъщност точно днес изпратихме имейл до госпожица Барнс, за да я уведомим за това — намеси се Нейтън с ентусиазъм. — Съжалявам, но Скай е болезнено срамежлива и трудно отстоява правата си, така че искахме госпожица Барнс да е наясно с това. Все пак решенията на тези проблеми зависят от учителите. Мисля, че такава е училищната политика. Нека учителите се справят. Ние никога не бихме те безпокоили заради това.