Големите малки лъжи [bg]

— Пери — каза Рената. Маделин забеляза, че тя вече не раболепничеше толкова пред Пери, когато знаеше, че синът му е тормозил дъщеря ѝ. Всъщност даже звучеше остро, определено. — Върнал си се, радвам се да те видя.

— Благодаря, Рената. И аз се радвам да те видя.

Нейтън протегна ръка.

— Пери, нали? Май не се познаваме. Аз съм Нейтън. Току-що разбрах, че ти дължим страшно много.

— Така ли? — попита Пери. — Защо?

Божичко, Нейтън, помисли си Маделин. Млъкни! Той не знае. Обзалагам се, че не знае.

— Пери, това е Бони — намеси се Селест. — А това е Джейн. Тя е майката на Зиги.

Маделин погледна Селест право в очите. Знаеше, че и двете си мислеха за братовчеда на Пери. Тайната увисна във въздуха помежду им като злокобен аморфен облак.

— Приятно ми е да се запознаем. — Пери се здрависа с двете жени и с вежлив жест ги покани да седнат.

— Очевидно двамата със съпругата ти сте дарили сто хиляди долара на Амнести Интернешънъл, за да измъкнете дъщеря ни от задънена улица — продължи да дрънка Нейтън. И както въртеше на юмрука си перуката на Елвис, тя внезапно изхвърча през парапета и потъна в мрака. — О, мамка му! — Той се надвеси през балкона. — Ще изгубя депозита си в магазина.

Пери свали от главата си собствената си черна перука.

— След известно време наистина започва да сърби — каза той и разроши косата си с върховете на пръстите си, придавайки ѝ момчешка небрежност, а после се настани на един от столовете, с гръб към парапета. Изглеждаше много снажен на високата табуретка на фона на прояснилото се небе и облаците, осветени от пълната луна, която висеше между тях като магически златен диск. По някаква странна случайност всички се бяха наредили в полукръг около Пери, сякаш той беше техен водач. — Какво е това дарение от сто хиляди долара? — попита той. — Да не би да е поредната тайна на съпругата ми? Тя е изненадващо потайна жена, тази моя съпруга. Много потайна. Вижте това лице, същинска Мона Лиза.

Маделин погледна към Селест. Седеше на стола си, кръстосала дългите си крака, с отпуснати в скута ръце. Не трепваше. Изглеждаше като изваяна от камък, като скулптура на красива жена. Беше се извърнала леко и гледаше встрани от Пери. Дишаше ли изобщо? Добре ли беше? Маделин усети как сърцето ѝ се разхлопа. Нещо си идваше на мястото. Парченца от пъзел започваха да оформят картина. Отговори на въпроси, за които дори не подозираше.

Идеалният брак. Идеалният живот. Само дето Селест винаги бе толкова объркана. И леко притеснена. И леко изнервена.

— Освен това тя си мисли, че разполагаме с неограничени финансови средства — продължи Пери. — Един цент не е изкарала сама, обаче знае как да ги харчи.

— Хайде стига! — отсече Рената, сякаш хокаше малко дете.

— Мисля, че се познаваме — каза Джейн на Пери.

Никой не я чу, освен Маделин. Джейн остана права, докато всички останали накацаха по високите столчета. Изглеждаше миниатюрна сред тях, като детенце, което говореше на Пери. Налагаше се да навири брадичка. Очите ѝ изглеждаха огромни.