![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
Тя се прокашля и отново се обади:
— Мисля, че вече сме се срещали.
Пери я погледна изненадано.
— Така ли? Сигурна ли си? — Той чаровно наклони глава. — Съжалявам. Не се сещам.
— Сигурна съм — отвърна Джейн. — Само че тогава ти се представи с името Саксън Банкс.
76.
В първия момент лицето му не трепна, остана си приветливо и любезно, сякаш това изобщо не го засягаше. Не я разпозна. Като игла в купа сено! Фразата ѝ хрумна съвсем неуместно. Нещо, което би казала майка ѝ.
Но когато изрече името Саксън Банкс, нещо трепна в очите му не защото я разпозна — той все още нямаше представа, не би направил дори усилие да се разрови из паметта си, — а защото разбра, че тя бе една от многото.
Беше излъгал за името си. Никога не ѝ бе хрумвало, че името може да е измислено. Сякаш човек не можеше да си подправи името, но можеше да си измисли самоличност с фалшиви чувства.
— Все си мислех, че може пак да се сблъскаме.
— Пери? — каза Селест.
Пери се обърна към нея.
Лицето му отново се оголи, както в колата, сякаш маската му я нямаше. Откакто Маделин за пръв път спомена името на Саксън след сбирката на клуба у тях, нещо човъркаше Селест, някакъв смътен спомен преди раждането на децата, преди Пери да ѝ посегне за пръв път.
Сега този спомен внезапно изникна в съзнанието ѝ. Напълно непокътнат. Сякаш просто я чакаше да го намери.
Сватбата на братовчеда на Пери. Онази същата, на която Саксън и Пери трябваше да се върнат чак до църквата, за да вземат мобилния телефон на Елени. Седяха около кръгла маса. Бяла колосана покривка. Гигантски панделки отзад на столовете. Слънчеви лъчи пронизваха чашите с вино. Саксън и Пери разправяха истории. Истории от общото им детство в предградията: за самоцелни лагерни колички и как Саксън спасил Пери от училищните тирани или пък онзи случай, когато Пери нагло откраднал бананов сладолед на клечка от фризера на магазинчето за риба и пържени картофи, и грамадният страховит грък го докопал за врата с месестата си лапа и попитал: „Как се казваш? а Пери рекъл: „Саксън Банкс“. Собственикът на магазинчето за риба и пържени картофи се обадил на майката на Саксън и казал: „Синът ти открадна от мен“, а майката на Саксън отвърнала: „Синът ми е тук, до мен“, и му затворила.
Толкова смешно. Толкова хитро. Как се смяха тогава, докато пийваха шампанско.
— Това не значеше абсолютно нищо — каза Пери на Селест.
В ушите ѝ се появи глухо бучене, сякаш се гмурна дълбоко под вода.
Джейн видя как Пери се извърна от нея, за да погледне съпругата си; премахна я от съзнанието си на секундата, без дори да си направи труда да се сети коя е или да отбележи присъствието ѝ. За него тя не бе съществувала никога. Тя нямаше никакво значение в живота му. Той беше женен за красива жена. Джейн бе порнография. Джейн беше филм за възрастни, който не влизаше в хотелската му сметка. Джейн беше интернет порно, където всеки фетиш се задоволяваше. Имате фетиш към унижаване на дебели момичета? Въведете номера на кредитната си карта и натиснете тук.
— Затова се преместих в Пириуи — каза Джейн, — Просто в случай че си тук.
Стъкленият асансьор. Добре изолираната, сумрачна хотелска стая.
Спомни си как се огледа наоколо — небрежно, с удоволствие — за знаци, които да ѝ подскажат що за човек е, издайнически знаци относно парите му и стила му, и още знаци, които да загатнат, че това ще е една възхитително щедра еднократна среща. Нямаше много за гледане. Затворен лаптоп. Малък куфар на колелца, грижливо изправен в ъгъла. До лаптопа лежеше рекламна брошура на агенция за недвижими имоти. ПРОДАВА СЕ. Снимка от имот с изглед към океана. ЛУКСОЗНА СЕМЕЙНА КЪЩА С ИЗГЛЕД КЪМ ОКЕАНА НА ВЕЛИКОЛЕПНИЯ ПОЛУОСТРОВ ПИРИУИ.
— Ще купуваш ли тази къща? — бе попитала.
— Вероятно да — отвърна той. Тъкмо ѝ наливаше шампанско.
— Имаш ли деца? — попита го глупаво, безразсъдно. — Изглежда чудесна къща за деца. — Така и не го попита за съпруга. Нямаше брачна халка. Не носеше брачна халка.
— Нямам деца — каза. — Някой ден бих искал да имам.
Тогава Джейн забеляза нещо в изражението на лицето му: тъга, отчаян копнеж, и си помисли, с цялата си идиотска наивност, че е напълно наясно с причината за тази тъга. Той преживяваше раздяла! Разбира се. Той бе точно като нея, лекуваше разбито сърце. Копнееше да намери правилната жена и да създаде семейство, а на нея, идиотката, дори ѝ хрумна, докато той ѝ подаваше чашата шампанско с ужасно привлекателната си усмивка, че точно тя би могла да се окаже тази жена. И по-странни неща са се случвали!