Планът на нашествениците

Точно в тази секунда сграбчих дръжката на пистолета си, преместих регулатора на иглен лъч и по навик, без да се прицелвам, с първия изстрел пръснах най-големия прожектор.

Не го направих, за да помогна на Хелър. А защото зад тълпата се мярна мъчещият се да си пробие път към мен жълтокож, стискаше в ръка листче, на което можеше да бъде само сметката за вечерята!

Експлозията на лампата оглуши всички.

Завъртях се. Бях запомнил мястото на таблото с превключвателите зад сцената и без да ми трепне ръката, го пръснах на парчета! Настъпи непрогледен мрак.

И над притискащия тъпанчетата ми до болка шум се извиси нов писък:

— Полицията! Идва полицията!

Включи се мътното аварийно осветление. Ами да, нямаше съмнение — долових движението на сини униформи. Полицаите нахълтаха в тълпата, готови да потушат безредиците.

Мощна ръка ме сграбчи за яката и ме извлече от сепарето с такава сила, че излетях хоризонтално във въздуха. След миг ме влачеха по пода.

Трясна вратата на аварийния изход. Вече ме тътреха по алеята. Замалко да си изтърва пистолета.

Стигнахме до аерокара. Вратичката се отвори и аз бях хвърлен вътре. Чак тогава видях кой ме измъкна от клуба. Графиня Крек!

Погледнах нервно към аварийния изход. Вътре светлините и звуците сякаш се събираха в готовност за взрив.

Изскочи и Хелър. Още държеше сестра си високо на изпънатите си ръце.

Зад тях се носеше плътна вълна от синьо. О, богове, нямаше да се отървем от полицията!

Графиня Крек се метна в аерокара и ме изтласка навътре. Хелър дотича, набута сестра си в машината, графинята ловко я пое и я настани на дивана.

Хелър незабавно се вмъкна на пилотското място.

До неговата вратичка щръкна глава в полицейска каска.

— Ще пристигнем в хангара преди тебе, Джет. Всичко мина гладко!

Снелц! Снелц в полицейска униформа!

Аерокарът се изстреля нагоре. Бяхме свободни!

Може би се почувствах така, защото Хайти Хелър се смееше до пръсване — и нищо чудно, да бъдеш знаменитост в Конфедерацията изисква стоманени нерви. А може би в главата ми още подскачаше питието. Но бях някак въодушевен. Като не платих сметката, изплъзнах се от възможността или да ме съдят за превишаване на аванса, или да ме ликвидират за пробутване на фалшиви пари. Какъв късмет!

Кацнахме в градината на Хайти сред облаците. Тя отвърза ритмокорда и Хелър я увери, че ще уреди връщането му в клуба. Хайти целуна него и графинята и дори докосна ръката ми.

Застана под притихналите в мрака дървета и извика:

— Благодаря ви за чудесната вечер! Желая ви късмет! Джет! Одобрявам! — После изчезна.

По пътя към хангара ни се обади нощната смяна от контрола на въздушното движение и се наложи да спра ръката на Хелър в последния момент — по навик посягаше за своята електронна карта. Дадох му моята. Не биваше да оставяме и най-бледата следа тази нощ!

Кацнахме отпред. Машината на стражите вече беше там. Снелц и хората му седяха в слабо осветената вътрешност на хангара, хилеха се и пиеха по чашка. Графиня Крек си сложи противогаза и защитния шлем и побърза да изтича към влекача.