Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Хайде, какво ще ми кажеш за свое оправдание? — грубо попита Ломбар, а кехлибарените му очи святкаха диво. Нито искаше отговор, нито го изчака. — Имахме късмет, да го „бибип“, че точно днес беше срещата на Великия съвет!
Но само в каква бъркотия ни напъха! Още в първата минута Короната ни захапа! О, Ендоу трябва всеки ден да благодари, че аз му помагам. Когато Короната ни насмете защо Хелър не бил потеглил, успях да отбия удара, но не и благодарение на тебе!
Накарах Ендоу да изтъкне пред Великия съвет, че субсидията е толкова нищожна, та недостигът на средства е спрял началото на „Мисия Земя“. Възползвах се от случая да я увелича до тридесет милиона кредита вместо три. Ще излъжем, че тук са работили и други фирми, от онези, които притежаваме. И ти, да ти го „бибип“, ще подпечатваш послушно сметките! Разбра ли?
Всичко, което успях да разбера, бе, че все още не лежах във вид на бездиханен труп в краката му. И за това бях благодарен.
— И за отплата, вонящ боклук такъв, ще започнеш мисията не по-късно от деня, който ти посоча! Наложи се да обещаем ускоряване! Благодари се на късмета си!
Благодарих.
— Какви са тези сандъци, които пъхат в кораба? — раздразнено попита той. — Влачи вътре всякакви неща и съм сигурен, че с тях иска да постигне успех в мисията. А ти добре знаеш, че трябва да се провали. Колко пъти да ти повтарям, че не бива да прави нищо, което да ни пречи!
Не искаше отговор от мен. Помисли и каза:
— Както и да е. След два дена ще докарам тук специална група. Ти ще замъкнеш Хелър някъде и ще проверим какво товари.
През един процеп между палетите виждахме влекача. Хелър се плъзна с лекота по въжето и скочи на бетонния под. Махна с ръка и петима от персонала на хангара веднага изприпкаха при него. Слушаха го с интерес и се позасмяха веднъж, после припряно се понесоха нанякъде, съвсем не като служители на апарата, за да изпълнят молбата на Хелър.
Хвърлих поглед на Ломбар. Горната му устна се повдигна нагоре в израз на неподправена омраза. Очите му мятаха огън. Промърмори нещо под носа си за „спортисти“ и „Имперски офицери“, добави и „сноби“, всичко примесено с поток от мръсотии. Несъмнено ненавиждаше всички като Хелър.
После ненадейно се извъртя с лице към мен.
— Може да си имаш неприятности с екипажа. Тоя, да го „бибип“, ще вземе да ги омае. Ще му станат верни. Ако аз не се погрижа, ще ти отнеме контрола върху екипажа. — Той потъна в размисъл. — Да, да, така ще направим. Аз ще назнача капитана и подчинените му в деня на отлитането на този влекач.
За пръв път събрах смелост да кажа нещо. Изкряках:
— Ама корабът е с двигатели „Бъдеще-минало“! Много е бърз. И страшно опасен.
— Толкова по-добре — каза Ломбар. Той ме чу! — Значи двигатели „Бъдеще-минало“. Става по-трудничко, но ще ти намеря екипаж, какъвто ти трябва!
Още стисках в ръка новинарския лист. Той го грабна и си го прибра в джоба.
— Сетих се и за друго. Чу ли поне някакви слухове кой изтърва онази, първата история за Хелър и за мисията? Не си, значи. Така си и мислех. Но аз търся. Търся. Вечно всичко трябва сам да върша, но ще го пипна, който ще да е!
Хелър ръководеше монтажа на поредната плоча от бронята. Ломбар надникна към него през цепнатината. И изпсува. Стори ми се освирепял.
Сграби ме за реверите, придърпа ме към лицето си. Като с магия се появи жилото и той болезнено ме плясна с него по крака, за да чуя добре речта му.
— Ще се махнете оттук с тази мисия в деня, който аз определя! Ако не го направите, наистина в този хангар ще налетят инспектори на Короната и всички ще се пържим в адовете! Проклетата мисия застрашава целия ни проект за Блито-3! Едно денонощие преди тръгването ви пак ще се видим с тебе! Така че размърдай се. И накарай Хелър да се размърда! Махай го от планетата! И ако не се справиш навреме, ще те убия сам, с голи ръце! — Жилото пак ме плясна. — И последното — за наказание, че се опита сам да се облажиш, и един кредит няма да ти отделя от допълнителната субсидия! Ти си крадец!
Пусна ме и аз едва не паднах. Постоях малко, втрещен и замаян. Не след дълго разбрах, че Ломбар си е отишъл — стар товарен аерокар отлетя от площадката.
Отново можех да дишам. Накарах краката си да проработят и те ме отнесоха до купчината ръждясали вехтории. Рухнах върху тях. Не ми се вярваше, че съм още жив и още имах своите четири заплати. Почти започвах да се съживявам напълно, когато ме нападна непоносима мисъл.
Ломбар каза, че ще определи деня, в който трябвало да тръгнем. Но дори не намекна кога ще настъпи този ден!
Започнах да пресмятам. Към субсидията бяха прибавени нови двадесет и седем милиона кредита. Значи Ендоу и той щяха да се нуждаят от два-три дена, за да измислят някакви фирми фантоми и да ги регистрират, после още толкова, за да съчинят сметките и да ги подпечатат. Знаех, че не биха се отнесли безгрижно към подробностите. Всъщност само възможността да лапнат лично двадесет и седем милиона ми спаси живота, не хранех илюзии за това. Но кога щеше да настъпи денят?