Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Хората се задъхваха от смях.
Нещо тупна до мен. Уплашено погледнах с крайчеца на окото си — в тъмнината седеше и весело се зъбеше графиня Крек.
Готов да признае поражението си, Хелър провери и в ръкавите си. Обърна се към нашата маса и с церемониален жест посочи на осветителя къде да прикове вниманието на зрителите.
Всички видяха графинята. Смълчаха се за секунда, после избухнаха в невярващи викове и бурни овации.
Графиня Крек се изправи като пружина и се поклони. Хелър се върна до нашата маса и вниманието неохотно се насочи към следващото изпълнение.
— Как го направи? — попита Хайти, измъчвана от професионално любопитство. Графинята се изкикоти.
— Нали виждаш завесите там отзад? Само трябваше да отклоня погледите им, като размахам покривката, после се плъзнах настрани зад завесите. Минах отзад през сцената, изпълзях на четири крака покрай стената и със салто скочих на мястото си. Съвсем лесно.
Хелър дори не дишаше тежко, нито пък графинята. Поръчаха още искряща вода. Загубих представа за сметката, но мъртъвците не се интересуват от сметки. Хвърлих поглед на ухиления екип от „Домашен екран“.
Сянката на Ломбар напираше да нахълта в клуба.
Глава пета
Гледах тези двама идиоти — седяха си, подаваха си кутийките, смееха се, въвличайки Хайти в разговор. Много красиви бяха. И не знаеха, че Ломбар би заповядал убийството на всеки, без да му мигне окото, ако престанеше да се нуждае от тях. Несъмнено би го направил, стига само да заплашеха с постъпките си операциите на апарата на Блито-3. Нямаше как да им кажа това.
Музиката не спираше, номерата се редяха един след друг.
Накрая светлинката се премести отново на нашата маса.
— О, не — възкликна Хайти. — Надявах се да ни пропуснат. Само аз останах на тази маса. — Тя се изправи. — Няма защо да се тревожиш, Солтан, няма да ти удвоят сметката. Ще отида да им попея, за да си заслужа вечерята.
Тя се запромъква между масите към сцената. Никой не й обърна особено внимание. Скочи горе и синята рокля заискри. Каза няколко думи на диригента. Той се обърна към музикантите, един от тях порови в купчина инструменти и извади каквото му поискаха.
Представляваше пълно с електроника полукълбо, наричат го ритмокорд. Диаметърът му е около осемнадесет инча. Хайти притисна заоблената част към корема си и ловко пристегна колана на гърба си. Хвана ударника с дясната си ръка. С игра на разперените пръсти на лявата в различни положения и на различно разстояние от инструмента от него се извличат акорди. Обикновено са хармонични. А като наподобяват с ударника удари във въздуха, изпълнителите подреждат звуците в ритъм. Когато на ритмокорда свири майстор, музиката е дива, заплетена, зовяща.
Хайти пак заговори на диригента. Той като че се изненада и се вгледа втренчено в нея.
Казах си — е, това е, този я позна! Или по гласа, или заради песента, която поиска. Едва не скочих и не се разкрещях, заповядвайки й да се върне на масата. Не посмях. Извих глава към екипа на „Домашен екран“. Май мързелуваха. Репортерите също.
Ослепителен лъч освети Хайти. Синята рокля пръскаше искри. Маската й на сладострастна горска нимфа привлече погледите. Вдигна дясната си ръка. Диригентът очакваше да започне ритъма, за да му се подчини.
Ритмокордът изтрещя мощно. Оркестърът го подкрепи с лавина от звуци.
Първата мелодия Хайти само свиреше, без да пее. Но какъв секс излъчваше! Тялото й се въртеше и извиваше, лявата ръка сякаш намекваше за нещо, докато извличаше акорди. Дясната се мяташе в такт с ритъма. Зашеметяващо!
Между хората в залата почти видимо прескачаха електрически разряди. По музиката от ритмокорда, по движенията на танца разбираха без съмнение, че пред тях е излязла съвършена професионалистка. Бяха като замаяни. В нощния клуб не се чуваше друг звук, освен магията на ритмокорда и оркестъра.
Тя започна мелодията отначало и този път запя. Гърленият й глас беше самата съблазън. Но звучеше и комично.
— О, богове! — извиси се мъжки глас. — Та това е Хайти Хелър!
Хайти му отвърна с предизвикателен акорд. Нов писък от публиката:
— Хайти! Хайти Хелър! — Тези хора бяха смахнати до един.