Фондация и Земя

— Тя е права. Преди около две хиляди години буквата Д се е обърнала наопаки. Какъв невероятен шанс да изучаваш класическия галактически с подробности и като още жив език!

Тривайз внимателно огледа младата жена. Не бе по-висока от метър и половина и бюстът й, макар и добре оформен, беше малък. Въпреки това не изглеждаше незряла. Зърната на гърдите й бяха изпъкнали, а ареолите — тъмни, при все че това би могло да бъде страничен ефект от кафеникавата й кожа.

— Наричам се Голан Тривайз — каза той, — моят приятел е Янов Пелорат, жената е Блис, а детето е Фалъм.

— Дали тогава на далечната звезда, от която идваш, обичаят е на мъжете да се дават по две имена? Аз съм Хироко, дъщеря на Хироко.

— А баща ти? — внезапно се намеси Пелорат.

Хироко отвърна с безразлично помръдване на рамото.

— Неговото име, така казва моята майка, е Смуул, но то няма никакво значение: Аз него не го познавам.

— А къде са останалите? — попита съветникът. — Ти комай си единствената, която е тук, за да ни посрещне.

— Много мъже са с рибарските лодки — поясни Хироко, — много жени са в полята. Последните два дни аз съм си взела почивка и ето че имах щастие да видя това велико нещо. Но хората все пак са любопитни, а корабът трябва да е бил забелязан при спускането дори и от по-голямо разстояние. Другите скоро ще дойдат тук.

— На този остров има ли още много хора?

— Повече от двадесет и пет хиляди — с явна гордост заяви Хироко.

— А има ли други острови в океана?

— Други острови ли, добри ми господине? — тя изглеждаше озадачена.

Тривайз прие учудването й за отговор. Островът сигурно беше единственото място на планетата, населено с човешки същества.

— Как наричате вашия свят? — попита той.

— Това е Алфа, добри ми господине. Учили са ни, че цялото му име е Алфа Кентавър, ако това означава нещо повече за теб, но ние го наричаме само Алфа и, както виждаш, той е хубаволик свят.

— Какъв свят? — Съветникът недоумяващо се обърна към Пелорат.

— Има предвид, че е прекрасен — обясни историкът.

— Така си е — кимна Тривайз, — поне тук и поне в този момент.

Той вдигна очи към нежносиньото утринно небе, по което се носеха малки облачета.

— Хубав слънчев ден, Хироко, но ми се струва, че на Алфа май няма много такива.

Девойката леко се напрегна.

— Толкова, колкото поискаме, господине. Облаците може да идват, имаме ли нужда от дъжд, но повечето дни нам ни се струва да е по-добре, щом небето отгоре е чисто. Тези дни, когато рибарските лодки са в морето, доброто небе и тихият вятър са нещо възжелано.

— Значи, твоите хора, Хироко, контролират времето?

— Ако не го правехме, господин Голан Тривайз, щяхме от дъжд да подгизнем.

— Но как успявате на практика?

— Тъй като не съм обучен инженер, господине, не мога да ти кажа.

— А какво е името на този остров, на който ти и твоите хора живеете? — продължи с въпросите Тривайз, усещайки че затъва в натруфения стил на класическия галактически и доста се зачуди дали правилно спряга глаголите).