Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Остров с дължина горе-долу 250 километра и широчина 65. Площта му е около 15 000 квадратни километра. Не е голям, но заслужава внимание. Чакай…
Светлината в пилотската стая замъждука и угасна.
— Какво правим? — попита Пелорат, който инстинктивно зашептя, сякаш тъмнината бе нещо крехко, дето не биваше да бъде строшено.
— Изчакваме очите ни да се нагодят към мрака. Корабът е увиснал над острова. Просто наблюдавай. Виждаш ли нещо?
— Не… Може би малки светлинки. Не съм сигурен.
— И аз ги виждам. Сега ще включа телескопичните лещи.
И се появи светлина! Ясно забележима, на неправилни ивици.
— Населена е — констатира Тривайз. — Може да е единствената населена част от планетата.
— Какво ще предприемем?
— Ще изчакаме деня. Така ще спечелим няколко часа, през които да си починем.
— Те не могат ли да ни атакуват?
— С какво? Не долавям никакви излъчвания освен видима светлина и инфрачервени лъчи. Планетата е населена и обитателите й определено са интелигентни. Притежават техника, но очевидно пределектронна, така че няма защо да се безпокоим. Пък ако излезе, че съм сбъркал, компютърът ще ме предупреди достатъчно рано.
— А когато настъпи денят?
— Ще кацнем, разбира се.
75
Потеглиха надолу още щом първите лъчи на утринното слънце заблестяха през пролуката в облаците и озариха част от острова — свежо зелен, с ниски заоблени хълмове, губещи се в пурпурната далечина.
Когато се спуснаха по-близо, започнаха да различават изолирани горички и от време на време по някоя градинка, при все че преобладаваха добре поддържаните ферми. Непосредствено под тях, на югоизточния бряг имаше сребриста плажна ивица, завършваща с неравна редица заоблени камъни, зад които се простираше голяма морава. Тук-там се виждаше по някоя къща, но не и нещо, подобно на град.
Накрая различиха неясна мрежа от пътища с все същите рехаво разположени постройки наоколо, а в студения утринен въздух забелязаха и една аерокола.
Можеха да разпознаят, че е такава, а не птица единствено по начина, по който се движеше. Това бе първият неоспорим белег за действащ интелигентен живот.
— Не е изключено да е автоматизирано превозно средство, ако някак си са се изхитрили да се справят без електроника — каза Тривайз.
Блис добави:
— Спокойно може и да е тъй. Струва ми се, че ако я управляваше човек, щеше да се насочи към нас. Трябва да сме интересна гледка — звездолет, който се спуска надолу, без да използва спирачни двигатели или ракетна тяга.
— Странна гледка за която и да е планета — отбеляза замислено съветникът. — Едва ли са много световете, които някога са наблюдавали спускането на гравитационен космически кораб. Плажната ивица би била чудесно място за кацане, но не искам да потопя звездолета, ако случайно духне вятър. Ще се насоча към тревната площ от другата страна на камъните.
— Най-малкото — обади се Пелорат — един гравитационен кораб не може да унищожи нечия частна собственост при кацането си.
Приземиха се меко на четирите широки лапи, които в последния момент изпълзяха навън. Под тежестта на „Далечната звезда“ те бавно потънаха в почвата.
— Боя се обаче, че ще оставим следи — додаде историкът.
— Ако не друго — рече Блис с не съвсем доволен тон, — климатът е очевидно умерен, даже бих казала, топъл.
На тревата стоеше човешка фигурка и наблюдаваше как корабът се спуска без никакви признаци на страх или изненада. Изразът на лицето й говореше единствено за възторжен интерес.
Дрехите й бяха съвсем оскъдни, което съвпадаше с оценката на Блис за климата. Сандалите й изглеждаха платнени, а около хълбоците имаше пола от заметнато парче плат с пъстри мотиви. Бедрата й бяха голи, а от кръста нагоре не носеше нищо.
Косата й — черна, дълга и много блестяща — падаше почти до ханша. Кожата й бе бледокафява, а очите — тесни.
Тривайз огледа околността, но друго човешко същество не се виждаше. Той сви рамене и каза:
— Е, сега е ранно утро и повечето от местните жители може би са си у дома и дори още спят. Все пак не бих твърдял, че местността е гъсто населена.
После се обърна към двамата и заяви:
— Аз ще изляза и ще се опитам да поприказвам с жената. Вие…
— Струва ми се — прекъсна го Блис, — че и ние можем да излезем. Тази личност изглежда напълно безопасна, а и без друго искам да се поразтъпча и да подишам свеж въздух, както и евентуално да намеря по-прясна храна. Освен това ми се ще Фалъм отново да почувства твърда почва под краката си, пък и Пел, изглежда, много би желал да проучи жената по-отблизо.