Фондация и Земя

— Това разочарова ли те? — попита Пелорат.

— Не особено. Очаквах го. Двойните звезди, които обикалят една около друга на толкова близко разстояние, не могат да имат планети, дето да кръжат само около едната от тях. Планетите ще обикалят общия им гравитационен център, но е твърде вероятно да се окажат необитаеми, защото в противен случай би трябвало да са прекалено далеч от звездите. От друга страна, ако двете звезди са по-раздалечени, около всяка от тях може да има планети със стабилни орбити, стига да са достатъчно близо до едната или другата. Според компютърните бази данни, тези две звезди са средно отдалечени — на 3,5 милиарда километра една от друга — и дори когато са най-близо, пак са на около 1,7 милиарда километра. Планета, която обикаля на по-малко от 200 милиона километра от която и да било звезда, ще се движи стабилно, но няма да „допусне“ до себе си друга с по-широка орбита. Това означава, че не може да има никакви газови гиганти, тъй като би трябвало да са по-отдалечени от звездата, но пък каква роля играят те в случая? И без друго гигантите не са обитаеми.

— Обаче някоя от тези четири планети може би е точно такава.

— На практика реална възможност има само втората. Ако не за друго, то поне защото е достатъчно голяма, за да притежава атмосфера.

Те бързо наближаваха споменатата планета, която за два дни видимо се увеличи, набъбвайки някак плавно и величествено. Сетне, след като не забелязаха да се появява никакъв кораб, който би могъл да ги прихване, набъбването продължи с нарастваща и почти плашеща скорост.

„Далечната звезда“ се движеше бързо по временна орбита на хиляда километра над облачния слой, когато Тривайз мрачно отбеляза:

— Ясно ми е защо в компютърните бази данни след забележката, че е населена, има въпросителна. Не се забелязва никакъв ясен белег от излъчване — нито светлина в нощната хемисфера, нито радиовълни където и да било.

— Облачната покривка изглежда доста дебела — обади се Пелорат.

— Но не би трябвало да поглъща радиовълните.

Гледаха как планетата се върти под тях — истинска симфония от завихрени бели облаци, а тук-там през някоя пролука се прокрадваше синкаво петно, загатващо за океан.

— За населен свят облачната покривка е твърде плътна — каза Тривайз. — Доста мрачна планета ще да е. Но това, дето най-много ме безпокои е, че никакви космически станции не ни приветстваха.

— Имаш предвид както направиха на Компорелон? — попита Пелорат.

— Имам предвид както биха направили на всеки населен свят. Би трябвало да ни спрат за обичайната проверка на документите, фрахта7, продължителността на престоя и така нататък.

— Може би по някаква причина сме пропуснали посрещането — предположи Блис.

— Нашият компютър щеше да ги улови на всяка дължина на вълната, която биха използвали. А и ние излъчвахме своите сигнали, но никого не разбудихме и не получихме никакъв резултат. Да се гмурнем под облачния слой, без да сме се свързали със служебните лица, означава да нарушим вежливостта в космоса, но не виждам друг избор.