Фондация и Земя

Блис нежно и ритмично галеше косата й и издаваше успокояващи звуци. Съветникът бе сигурен, че тя придружава всичко това с деликатно пренареждане на менталните влакънца.

Внезапно Фалъм дълбоко си пое дъх, почти ахвайки, и цялата се разтресе от неволна тръпка. Вдигна глава и изгледа присъстващите с отнесен поглед, а сетне зарови глава между ръката и тялото на Блис.

Геянката я остави да стои така, докато дланта й, обхванала детското рамо, периодично го притискаше, сякаш за да демонстрира отново и отново своето покровителствено присъствие.

Пелорат гледаше тълпата почти със страхопочитание и очите му сякаш отскачаха от един алфианец към друг.

— Голан, те се различават помежду си — тихо каза той.

Тривайз също го бе забелязал. Хората бяха с различни оттенъци на кожата и косата; зърна дори един с яркочервени коси, сини очи и луничаво лице. Поне трима от най-възрастните бяха ниски като Хироко, а един или двама — по-високи от него самия. Няколко души и от двата пола имаха очи, наподобяващи тия на момичето, и съветникът си спомни, че на свръхнаселените търговски планети от сектора Фили тъкмо очите от този вид са типични за местното население. Той самият обаче никога не бе посещавал сектора.

Никой алфианец не носеше каквото и да било от кръста нагоре и като че ли всички жени бяха с малки гърди. Доколкото можеше да прецени в момента, това бе едва ли не най-универсалната черта от физическите характеристики на тези хора. Блис неочаквано взе думата:

— Госпожице Хироко, моето дете не е привикнало да пътува из космоса, а сега се сблъсква с повече нови неща, отколкото може да приеме. Дали ще бъде възможно то да седне и евентуално да хапне и пийне нещо?

Хироко придоби озадачен вид и Пелорат повтори думите на Блис на най-префърцунения галактически от средноимперския период.

Ръката на девойката се стрелна към устата й и тя грациозно се отпусна на колене.

— Умолявам за твоето извинение, уважавана мадам. Не бях помислила нито за нуждите на това дете, нито за твоите собствени. Необичайността на туй събитие ме твърде завладя. Би ли… бихте ли всички вий — като посетители и гости — влезли в трапезарията за сутрешна закуска? Можем ли да дойдем с вас и да ви обслужим като домакини?

Блис отговори:

— Много мило от твоя страна. — Говореше бавно и грижливо произнасяше думите, надявайки се така да бъдат по-лесни за възприемане. — Може би ще е най-добре обаче заради спокойствието на детето, което не е привикнало да бъде наведнъж с много хора, ако само ти ни обслужваш като домакиня.

Хироко стана на крака.

— Ще бъде, както го рече.

И непринудено ги поведе през тревата. Другите алфианци ги доближиха още повече. Изглеждаха особено заинтригувани от облеклото на новодошлите. Тривайз свали лекото си яке и го подаде на един мъж, който се бе промъкнал боязливо към него и беше докоснал любопитно дрехата му с пръст.