Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Преди да има Нова Земя, твоите хора трябва да са живели някъде другаде. Къде е било това другаде, откъдето те са дошли?
— Аз нищичко не зная за това, уважаеми господине — отвърна Хироко с тревожна загриженост. — Тази земя е била моя през целия ми живот, и на майка ми, и на баба ми преди това; и аз не се съмнявам, че и на прабаба ми, и на прапрабаба ми преди тях. За друга земя не зная нищо.
— Но — подхвана Тривайз, решил да влезе в кротък спор, — ти говориш за тази земя като за Нова Земя. Защо я наричаш така?
— Защото, уважаеми господине — отговори също тъй кротко девойката, — така я наричат всички и женският ми ум не може да измисли нищо друго.
— Но тя е Нова Земя и, следователно, една по-късна Земя. Би трябвало да има Стара Земя, бившата, на чието име е наречена впоследствие и вашата. Всяко утро слага началото на нов ден, а това предполага, че е имало и стар. Не разбираш ли, че трябва да е така?
— Не, уважаеми господине. Аз зная само как се нарича тази земя. Не знам нищо друго, нито пък схващам твоето разсъждение, което много прилича на онова, без да искам да те засегна, дето ние му казваме спор заради спора.
Тривайз поклати глава и се почувства победен.
77
Той се наведе към Пелорат и прошепна:
— Където и да идем, каквото и да направим, не получаваме никаква информация.
— Какво значение има, след като знаем къде е Земята? — отвърна с въпрос историкът почти без да помръдне устни.
— Искам да знам нещо за нея.
— Тя е много млада. Едва ли е хранилище на знания.
Тривайз поразмисли малко над думите му и кимна.
— Добре, Янов.
Той се обърна към девойката и каза:
— Госпожице Хироко, още не си ни попитала защо сме тук, на твоята земя.
Момичето сведе очи и отговори:
— Това не би било любезно, уважаеми господине, докато всички вие не се нахраните и не си отпочинете.
— Но ние вече почти се нахранихме, а и напоследък доста сме почивали, така че аз ще ти кажа защо сме тук. На нашия свят моят приятел доктор Пелорат е учен, човек с голямо образование. Той е митолог. Знаеш ли какво означава това?
— Не, уважаеми господине, не зная.
— Изучава старите приказки, които съществуват на различните светове. Тези стари приказки се наричат митове или легенди и доктор Пелорат се интересува от тях. Има ли на Нова Земя учени хора, които да знаят старите приказки от вашия свят?
Челото на Хироко се понабръчка от напрегнат размисъл. След малко тя каза:
— Туй не е нещо, в което аз сама да съм изкусна, но тук наблизо имаме един стар мъж, който обича да говори за време оно. Не зная откъде е научил тези неща и мисля, че може би сам си ги тъче от въздуха или пък ги е чул от други хора, които са си ги изтъкали по същия начин. Може би такъв е материалът, който твоят учен компаньон би искал да послуша, но въпреки това не смея да те подвеждам. Аз си мисля — и тя се огледа надясно и наляво, сякаш не желаеше другите да я чуят, — че старият човек е просто дрънкало, макар мнозина да са готови да го зяпат в устата.
Тривайз кимна.
— Точно такива дрънканици ни трябват. Ще ти бъде ли възможно да заведеш моя приятел при този старец…
— Той нарича себе си Монолее.
— …значи при Монолее. И мислиш ли, че ще поиска да говори с моя приятел?
— Той? Дали той ще поиска да говори? — презрително изпуфтя Хироко. — По-скоро трябва да попиташ дали някога ще пожелае да спре. Ако му позволиш, ще говори две седмици наред, без да млъкне. Не исках да те засегна, уважаеми господине.
— Не си ме засегнала ни най-малко. Би ли завела моя приятел при Монолее сега?
— Това всеки може да го стори по всяко време. Дъртият винаги си стои у дома, готов да приветства нечие ухо.
— А може би и някоя възрастна жена ще пожелае да дойде и да постои с мадам Блис — добави Тривайз. — Тя има дете, за което трябва да се грижи, и няма как много-много да се разхожда. На нея ще й е приятно някой да й прави компания, защото, нали знаеш, жените обичат да…
— Да плещят? — допълни Хироко, видимо развеселена. — Е, така говорят мъжете, макар аз да съм забелязала, че мъжкарите са по-големите дърдорковци. Щом се върнат от риболова си и започват да се състезават един с друг кой ще разправи по-невероятна история. Никой не им обръща внимание, нито пък им вярва, но и това не може да ги спре. Но стига съм дрънкала самата. Ще накарам една приятелка на майка ми, която виждам оттук през прозореца, да постои с мадам Блис и детето, а преди това да заведе твоя другар, уважаемия доктор, при стария Монолее. Ако приятелят ти слуша със същата готовност, с която Монолее разказва, трудно ще успееш да ги разлъчиш през тоз живот. Ще ли извиниш моето отсъствие за момент?