Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Фондация и Земя
Фондация и Земя - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фондация и Земя

Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:

Това е краят, финалният акорд на легендарната сага, обезсмъртила не само своя автор, но и цяла плеяда герои. Голан Тривайз и Янов Пелорат, заедно с геянката Блис, продължават търсенето на Земята. Достигнали след множество перипетии „първичната планета“, пътешествениците разбират, че опасенията им, породени от митовете за нея, са се оказали основателни. Ала на добре познатия ни земен спътник ги посреща със зашеметяващо предложение двеставековният робот Данил Оливо…
1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 181
Перейти на страницу:

„Далечната звезда“ забави ход, като съответно усили антигравитацията си, за да поддържа същата височина. Отново излезе над осветената страна и забави още повече. Действайки заедно с компютъра, Тривайз откри значителна пролука между облаците. Корабът като че ли пропадна и мина през нея. Под тях се люлееше океанът — явно духаше свеж вятър. Набръчканата му повърхност лежеше на няколко километра по-долу, сякаш раирана от ивици пяна.

Прелетяха извън огряното от слънцето петно и продължиха под облачната покривка. Водният простор стана тъмносив и температурата чувствително се понижи.

Фалъм, която също гледаше екрана, подърдори малко на своя богат на съгласни език, а сетне мина на галактически. Гласът й потрепваше.

— Какво е това, което виждам там?

— Океан — успокояващо отвърна Блис. — Много голяма маса вода.

— Защо не пресъхва?

Геянката погледна към Тривайз и той обясни:

— Водата е прекалено много, за да може да пресъхне, Фалъм.

Със задавен глас хлапето рече:

— Не я искам всичката тая вода. Хайде да се махаме — и изведнъж слабо изпищя, защото „Далечната звезда“ мина през купчина буреносни облаци, така че екранът стана млечнобял и се покри със следи от дъждовни капчици.

Светлините в пилотската стая притъмняха и корабът започна да се движи на тласъци.

Тривайз изненадано вдигна очи и извика:

— Блис, твоята Фалъм е достатъчно голяма, за да преобразува енергията. Тя използва електричеството и се опитва да управлява звездолета. Спри я!

Младата жена уви ръце около соларианчето и силно го прегърна.

— Всичко е наред, Фалъм, всичко е наред! Няма от какво да се боиш. Просто това е друг свят. Много светове са като него.

Детето се поотпусна, но продължи да трепери.

С лек укор Блис се обърна към Тривайз:

— То никога не е виждало океан и, доколкото ми е известно, нищо чудно и никога да не е попадало в мъгла или дъжд. Не можеш ли да го разбереш и поне малко да му съчувстваш?

— Не и ако си прави опасни експерименти с кораба. Излиза, че тя е опасна за всички ни. Заведи я във вашата стая и я успокой.

Геянката рязко кимна.

— Блис, ще дойда с теб — каза Пелорат.

— Не, Пел, не — отговори тя. — Стой тук. Аз ще успокоя Фалъм, а ти успокой Тривайз. — И излезе.

— Няма нужда да ме успокояват — изръмжа съветникът. — Съжалявам, ако съм си поизтървал нервите, но не можем да позволим на едно дете да си играе с управлението, нали?

— Разбира се, че не можем — съгласи се историкът, — просто Блис беше неподготвена. Тя умее да контролира Фалъм, а соларианчето се държи наистина забележително добре за дете, което е било отмъкнато от дома му и от своя… робот и запокитено волю-неволю в един живот, който не разбира.

— Зная. Точно затуй не исках да я вземем с нас. Идеята беше на Блис.

— Ако не я бяхме взели, щяха да я убият.

— Добре, после ще се извиня на любимата ти. А също и на хлапето.

Но Тривайз продължи да се чумери и Пелорат кротко попита:

— Голан, старче, има ли и друго, дето да те безпокои?

— Океанът — рече съветникът.

Отдавна бяха излезли от дъждовната буря, но облаците не изчезваха.

— Какво не му е наред?

— Просто е прекалено голям.

Другият го изгледа неразбиращо и Тривайз с рязък тон заобяснява:

— Няма суша. Не сме видели никаква досега. Атмосферата е съвършено нормална, кислородът и азотът са в прилично съотношение, така че планетата би трябвало да разполага с растителен живот, за да може да поддържа нивото им. В естествено състояние такива атмосфери не съществуват — освен, предполага се, на Земята. Обаче на тераформираните светове винаги има достатъчно суша — до една трета от общата площ, във всеки случай не по-малко от една пета. Как е възможно тази планета да е била реконструирана и да няма суша?

— Може би е напълно нетипична — предположи Пелорат, — тъй като е част от двойна система. Може би не е била тераформирана, а е развила атмосфера по някакъв начин, който не се осъществява на планетите, обикалящи около единични звезди. Може би тук животът се е зародил независимо — както някога е станало на Земята — но е само и единствено воден живот.

— Дори и да се наложи да се съглася с теб — заяви Тривайз, — това няма да ни е от полза. Не виждам начин животът в океана да се развие в техническо отношение. Техниката винаги се основава на огъня, а във водата той е невъзможен. Ние не търсим планета, на която има живот, но няма техника.

— Това ми е напълно ясно, аз просто обмислям разни идеи. В края на краищата, доколкото ни е известно, техника се е развила само веднъж — на Земята. Навсякъде другаде заселниците са я донесли със себе си. Не можеш да твърдиш, че „винаги“ се основава на нещо си, след като разполагаш само с един-единствен случай, от който да съдиш.

1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)