Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Ето — каза съветникът, — разгледай го, но го върни — и се обърна към водачката им: — Погрижи се да си го получа, госпожице.
— Уважаеми господине, със сигурност на теб ще бъде то върнато обратно.
Тривайз се поусмихна и продължи пътя си. От лекия бриз без яке му бе още по-приятно.
У хората около себе си не бе забелязал никаква следа от оръжие и му се видя интересно, че комай никой не изпитваше уплаха или неудобство от неговите собствени. Хората дори не проявяваха любопитство към тях. Напълно бе възможно изобщо да не осъзнаваха, че това са оръжия. Впрочем от видяното досега той спокойно можеше да заключи, че Алфа е свят без насилие.
Една жена, която изведнъж се бе забързала напред, така че да изпревари малко Блис, се обърна да огледа внимателно блузата й, а сетне попита:
— Ти имаш ли гърди, уважаема мадам?
И сякаш неспособна да изчака отговора, положи леко ръка върху гръдния кош на Геянката. Блис се усмихна и каза:
— Както сама разбра, имам. Може би не са така добре оформени като твоите, но аз ги крия поради друга причина. На моя свят не подобава те да бъдат непокрити.
И прошепна встрани към Пелорат:
— Доволен ли си как се оправям с класическия галактически?
— Много добре се справяш, Блис — отвърна историкът.
Помещението за хранене бе голямо, с дълги маси, от двете страни на които имаше също тъй дълги пейки. Очевидно алфианците се хранеха съвместно.
Тривайз усети, че го обземат угризения. Молбата на Блис за уединение бе запазила цялото това място само за петима души и бе принудила повечето алфианци да останат навън като изгонени. Мнозина обаче се бяха настанили на почтително разстояние от прозорците (които не бяха нищо повече от отвори в стената, неприкрити дори и със завеси) — вероятно тъй, че да могат поне бегло да наблюдават как ядат чужденците.
Той неволно се зачуди какво ли ще стане, ако завали. Дъждът сигурно би се появил само ако имаше нужда от него — лек и кротък, без неприятен вятър — и би продължил, докато навали достатъчно. Нещо повече, помисли си Тривайз, той вероятно започваше винаги в предварително оповестено време, така че алфианците знаеха кога да го очакват.
Прозорецът пред него гледаше към морето и на съветника му се стори, че далеч на хоризонта различава няколко облака, приличащи на онези, които тъй плътно изпълваха небесата навсякъде освен над това малко късче от Едем8.
Контролът на времето си имаше своите предимства.
Накрая една млада жена, която сякаш ходеше само на пръсти, им сервира. Не ги попитаха за предпочитанията им, а просто им поднесоха ядене. За всеки имаше по една малка чаша мляко, една по-голяма с шира и още по-голяма с вода. Получиха по две едри яйца на очи, гарнирани с резенчета бяло сирене. Освен това поставиха пред всекиго по едно голямо плато с риба на скара и печени картофки върху студени зелени листа от маруля.
Блис гледаше поразена изобилието от храна пред себе си — явно се колебаеше откъде да започне. Фалъм обаче не изпита подобно затруднение. Тя жадно и с видимо одобрение изпи ширата, а сетне задъвка рибата и картофите. Отначало се бе опитала да си послужи с пръсти, ала Геянката й подаде една голяма лъжица със зъбци на върха, която явно можеше да послужи и за нещо подобно на вилица, и детето я взе.
Пелорат се усмихна доволно и моментално се залови за яйцата.
— А сега да си припомним какви бяха на вкус истинските яйца на очи — промърмори Тривайз и последва примера му.
Хироко, забравила за собствената си закуска и удовлетворена от начина, по който нагъваха другите (защото и Блис вече дъвчеше с явен апетит), след малко попита:
— Вкусно ли е?
— Вкусно — отвърна съветникът с леко приглушен глас. — Очевидно на този остров няма недостиг от храна. Или само от учтивост ни сипахте повече, отколкото би трябвало?
Хироко го изслуша със съсредоточен поглед и явно схвана значението на думите му, защото каза:
— Не, не, уважаеми господине. Нашата земя е плодородна, а нашето море — още повече. Патиците ни снасят яйца, козите ни дават и сирене, и мляко. А имаме и зърнени култури. И преди всичко нашето море е пълно с безчет разновидности рибешки в безкрайно изобилие. Цялата империя би могла да се храни на масите ни и пак няма да успее да изяде рибата от нашето море.
Тривайз дискретно се усмихна. Виждаше се, че младата алфианка и хабер си няма от действителната големина на Галактиката.
— Хироко — рече той, — ти нарече този остров Нова Земя, Тогава къде би могла да се намира Стара Земя?
Момичето го изгледа с удивление.
— Стара Земя ли каза? Прося за извинение, уважаеми господине, но не схващам какво имаш предвид.
8
Райската градина. (Вж. Битие 2:8) — Б.пр.