Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Беше момиченцето — същото, което Девеш беше нарочил и преди, а после убиха доктор Линдхолм вместо него. Този път обаче на детето нямаше да му се размине. Девеш възнамеряваше да заколи жертвения агнец пред очите на Лиза.
Патанджали си сложи латексови ръкавици и взе хрущялния скалпел.
— Първият разрез по принцип е най-неприятен… Изведнъж се чу стрелба, далечна, но ясно доловима. Девеш замръзна.
Нови изстрели, откъм долното ниво.
— Пак ли! — възкликна раздразнено Девеш. — Нали наредих да вържат всички пациенти!
Още изстрели.
Девеш хвърли скалпела върху подноса и инструментите издрънчаха. Кръв изби на пръста му — беше се порязал при ядното движение — и той го вдигна към устата си да я изсмуче. Смръщи вежди и тръгна към вратата.
— Сурина, дръж под око гостите ни. Връщам се веднага, Вратата се затръшна след него.
В същия миг Сурина скочи към масичката с хирургичните инструменти, грабна скалпела и се обърна към вързаното дете.
— Не! — викна Лиза.
Сурина й хвърли безразличен поглед, после вдигна скалпела и нанесе няколко сръчни и бързи удара… и коланите около китките и глезените на момиченцето паднаха срязани. Сурина грабна детето и бързо тръгна към вратата.
Лиза чу тихите прищраквания, когато вратата се отвори и затвори. За пореден път я оставиха сама.
Смръщи замислено чело. Спомни си, че Сурина беше предложила бонбон на същото това дете. Спомни си и очите й отпреди малко — гневни, като на лъвица. Само че точно тази лъвица май беше запазила в сърцето си малко съчувствие към невинните души. Може би стореното току-що беше дребна проява на милосърдие, която да компенсира другите й жестокости.
Така или иначе, Сурина беше изчезнала.
Лиза си представи яростта на Девеш, когато се върнеше, вбесен от поредния пробив в сигурността. Щеше да завари в стаята само една жертва, върху която да излее гнева и безсилието си. Лиза задърпа ръце, пробваше за пореден път здравината на каишите. Кофата се разклати и издрънча.
Стрелбата продължаваше. Някои изстрели се чуваха по-силно от други, идваха и от различни посоки. Явно имаше повече от една престрелка. Какво ли ставаше?
Сякаш само на метри по коридора отвън избухна автоматична стрелба, придружена от трясък на счупено стъкло. После още изстрели, крясъци и някакъв странен, дюдюкащ боен вик. Стрелбата продължи без прекъсване цяла минута.
А после вратата зад нея се отвори с трясък.
Лиза замръзна.
Полугол мъж изскочи в полезрението й, омазан с нещо черно, със заострен глигански зъб вместо обица на носа и с корона от дълги зелени пера. Държеше някакъв дълъг нож и ръката му беше в кръв до лакътя.
Лиза притисна гръб към масата, вкаменена от страх.
— Тук! — изкрещя познат глас. Гласът на Анри.
Ботуши изтропаха зад нея. Студено острие се промуши между китките й. Каишите паднаха срязани. Лиза се хлъзна по наклонената маса. Някой я хвана, преди да е тупнала на пода.
И прошепна в ухото й:
— Ако ти е писнало да висиш тук, може вече да си плюем на петите, какво ще кажеш?
Тя се отпусна в ръцете му, разтреперана от облекчение.
— Монк…
05:19
Девеш разбра, че има нещо гнило, когато чу изстрели откъм научното крило, две палуби по-нагоре.
Самият той стоеше по средата на коридора, ограден от седмина пазачи и сомалийския им водач. Килимът беше пропит с кръв, но трупове нямаше.
А сега и стрелбата горе…
Девеш вдигна глава. Преди да е реагирал, из целия кораб завиха сирени. Обща тревога.
Какво ставаше, по дяволите?
Още стрелба от горните палуби. Пак откъм научното крило.
— Горе! — изкрещя той и посочи с бастуна си към стълбището.
Пазачите се обърнаха като един и хукнаха в указаната посока… ала по коридора пред тях за миг се мярна дребна фигурка — мъж с боси крака и гол, ако не се брояха перата и дрънчащите кокали, целият омазан в черно.
Един от островните канибали.
С автомат в ръка!
Водачът на охраната изпсува.
Стрелба избухна зад тях. Куршуми се забиха в килима и стените. Един от пазачите падна и от носа и устата му бликна кръв. Другите се долепиха към стените и отвърнаха на огъня. Сомалиецът дръпна Девеш зад себе си, без да спира да стреля с пистолета си.
Само дето нямаше по кого да стрелят.
После една врата се отвори рязко. През пролуката излетя брадва и се заби в черепа на друг от охраната. Миг по-късно вратата се затръшна. Пазачът запълзя със стърчаща от темето брадва, падна и не помръдна.
Друг пазач започна да стреля по вратата. Куршумите минаваха през нея.
Чак сега Девеш обърна внимание на табелката — СЛУЖЕБЕН ВХОД. Вратата водеше към системата от вътрешни коридори и стълбища на кораба. Убиецът със сигурност беше избягал.