Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Още един канибал, ако се съдеше по избора му на оръжие.
Корабът беше нападнат, системата му за сигурност — пробита.
Нова стрелба разсече тишината — от друга част на кораба. Явно губеха контрол над „Господарката“. Сомалиецът пристъпи към Девеш. Оцелелите пазачи покриваха периметъра: половината наблюдаваха коридора напред, другите — отзад.
— Сър, трябва да ви изведем на безопасно място — изръмжа сомалиецът.
— И къде е това? — простена Девеш.
— Извън кораба. С лодка до брега, а там ще намерим къде. Ще събера още хора, ще вземем по-тежко въоръжение и ще се върнем да прочистим кораба.
Девеш кимна. Докато кризата не отминеше, беше по-добре да е далеч от „Господарката на морето“.
Сомалиецът ги поведе в бързо темпо назад към стълбището под акомпанимента на сирени и изстрели. Заслизаха на бегом. Подминаха четири трупа, всичките на техни хора.
Когато се спуснаха до нивото на снабдителния док, Девеш спря.
— Сър?
— Лодката ще почака. — С всяко следващо ниво гневът му нарастваше.
Нямаше да напусне кораба току-така. Знаеше какво да направи.
И продължи надолу по стълбището.
Към машинното ниво.
Където бяха специалните отделения.
Преди да си тръгне, щеше да стъжни живота на типовете, които се опитваха да превземат кораба му. На принципа „клин клин избива“.
Островът не беше единственият източник на канибали тук.
05:22
Сюзан стоеше на границата на джунглата и гледаше към — „Господарката на морето“. Воят на алармената система стигаше до брега, приглушеният трясък на изстрели също.
Атаката беше започнала.
Сюзан стискаше ръце. Трепереше от страх и се молеше.
В гората се чуваха тихи, прокрадващи се звуци — триене на мокри листа, кално жвакане под нечии стъпки. Ескортът й стесняваше кръга около нея. Тласкаше ги нуждата да закрилят царицата си, но също и любопитство — искаха да погледат фойерверките.
Точно пред нея, издърпано наполовина на брега, я чакаше издълбана от дънер лодка, с която да стигне до лодката на Райдър.
Ако тя изобщо пристигнеше.
Пръстите вече я боляха от стискане.
„Моля те, Господи, нека дойдат…“
05:23
Покрит с пончото, Ракао чакаше в укритието си. Наблюдаваше през инфрачервените си очила как хората му постепенно стягат примката.
Вече не се чудеше къде са се дянали другите бегълци. Преди минути един от хората му беше забелязал подозрително раздвижване по горната палуба на туристическия кораб. Ракао беше отклонил вниманието си от непосредствената цел колкото да хвърли поглед натам. Раздвижване не видя, видя обаче нещо да виси от покривната мрежа над хеликоптерната площадка.
Въжета.
Изруга наум. Знаеше какво е станало.
Придвижили се бяха по мрежата, за да нападнат кораба…
Живееше на този остров вече десет години и за това време беше преживял множество кървави бунтове, които го бяха издигнали във водач на пиратския клан, чиято история датираше от цяло столетие. Ала амбициите му бяха по-големи. Простираха се дори отвъд богатата плячка, предлагана от туристически кораб като този, и робите, които можеше да продаде на черния пазар. Островът и морето му бяха отеснели, а докторчето му предлагаше достъп до много по-обширни територии за грабеж посредством организация, процъфтявала много по-дълго от столетие. Организация, в която амбицията и жестокостта се оценяваха и възнаграждаваха.
Затова, когато откри, че са го надхитрили, Ракао побесня. Но беше твърде опитен и обръгнал, за да се поддаде на емоциите си. В къщата си тук, в селцето, над рамката на вратата беше заковал изсушените езици на предшествениците си. Не се беше издигнал до сегашната си позиция с помощта на безразсъдни действия.
Запази хладнокръвие и нареди на радиста да се отдалечи на трийсетина метра, за да не го чуват, след което да се свърже с кораба и да ги предупреди за предстоящото нападение. Ала преди радистът да е успял, откъм кораба долетяха изстрели… последвани от воя на алармената система. Предупреждението беше закъсняло.
Така да е…
Ракао остана на позиция.
Ако нападението срещу кораба се провалеше, радистът щеше да го уведоми. Ако не, Ракао знаеше къде да причака победителите.
Защото истинският трофей беше тук.
Ракао наблюдаваше мишената си, която стоеше в самия край на джунглата.
Развръзката нямаше да се забави дълго.
05:33
Монк търчеше по последния отрязък от стълбището. Лиза го следваше заедно с двама учени от екипа на СЗО — един холандски токсиколог и един американски бактериолог.