Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
В края на стълбите двама пирати лежаха в разширяваща се локва кръв. На крачка от тях стоеше един канибал и даваше знаци на Монк и спътниците му да се махнат по-скоро от стълбите.
Канибалът беше една от „трохите“, които Райдър беше оставил след себе си като пътепоказатели, за да преведат останалите по обезопасения маршрут. Дотук бяха слезли по лабиринт от стълбища, през един пасажерски коридор, прекосили бяха външната палуба, дори бяха минали на бегом през кухнята. През цялото време ги сподиряше накъсана стрелба.
Поне сирените най-после бяха млъкнали.
Макар че дали това вещаеше нещо добро, или не, кой знае.
Монк преведе спътниците си през окървавената площадка и четиримата продължиха по коридора откъм десния борд на кораба. Стигнали бяха долната палуба, която беше на едно ниво с ватерлинията. Лодката на Райдър също беше тук. Монк спря за миг, колкото да си поеме дъх и да се ориентира. Пак на тази палуба беше и снабдителният док, имаше също кино, забавачка, компютърен клуб и дискотека. Лодката на Райдър беше близо до носа.
— Насам! — Монк тръгна надясно, после спря и пое назад. — Не, насам!
Хукнаха отново, следвани от „трохите“.
Монк мярна някакво движение напред — при едно стълбище в централната част на палубата, недалеч от изхода към снабдителния док. Опърпаните униформи му бяха познати до болка.
Пирати.
Двете групи се видяха едновременно.
Монк бутна Лиза във входа на компютърния клуб.
— Прикрийте се!
Хората му се пръснаха в други входове и зад масивните подпорни колони. Куршум улучи един от канибалите в главата и той падна. Но групата на Монк имаше числено превъзходство. Отвърнаха на огъня с масирана стрелба, която буквално раздра коридора. Трима пирати паднаха. Най-високият бутна един слаб мъж назад към стълбището и избяга.
Монк поведе канибалите напред. Един измъкна оръжието от ръцете на мъртъв пират и захвърли собствената си димяща пушка. Друг ощипа пътьом бузата на един от труповете. Не от топли чувства, а за да провери крехко ли е месото.
— Онзи, който избяга, беше Девеш — каза Лиза и посочи надолу към стълбището. — Той ръководи операцията от името на Гилдията.
Монк погледна към снабдителния док.
— Сигурно са смятали да се оттеглят в пиратското градче и да съберат подкрепления.
Тази мисъл го пришпори още по-бързо към носа на кораба. Чудеше се дали въпросните подкрепления вече не идват, мобилизирани по радиовръзката.
Коридорът завиваше. След секунди Монк видя отворената врата към частния док на Райдър.
Бяха успели.
Преди да е направил следващата крачка обаче, от коридора зад тях долетяха пронизителни крясъци.
Монк се обърна.
Откъм стълбището в коридора се изсипаха десетина неканени гости — дърпаха се, крещяха истерично, полуголи, с раздрани и мръсни болнични роби. Бяха целите в струпеи и сълзящи рани. Ръмжаха свирепо с оголени окървавени венци. Дори от петдесет метра Монк разпозна блясъка на дива лудост в гноясалите им очи.
— Пациенти — прошепна Лиза, стисна Монк за ръката и го дръпна назад. — В кататонична психоза. Крайно агресивни са. Явно Девеш ги е пуснал на свобода.
— Мръсник! — Монк изчака всички от групата му да хлътнат зад завоя, после забърза към отворената врата на частния док. Ала от откъм завоя в противоположната посока, там, където коридорът извиваше по протежение на левия борд, се чуха нови викове.
И тропот на крака, приближаваше се.
Монк вдигна оръжието си… ала навреме позна първия — беше Джеси. Младежът също ги видя и лицето му се отпусна облекчено. Следваха го седмина канибали. Последните двама влачеха някакъв мъж, ранен във врата. Ако се съдеше по зелените му хирургически дрехи, беше от лекарите на СЗО.
Двете групи се срещнаха при отворената врата.
Привлечен от врявата, Райдър се появи на прага със собствения си ескорт канибали. Миришеше на бензин и бършеше омазнените си ръце с някакъв парцал.
— Какво става?
Монк отговори на въпроса му с въпрос: — Готова ли е лодката?
Райдър кимна.
— Естествено.
Лиза прегърна Джеси.
— Доктор Барнхарт, доктор Милър — задъхано каза младежът и махна към мъжа със зелените дрехи. — Помогнете му.
Канибалите положиха ранения мъж на пода. Тъмна кръв бликаше на тласъци от раната на врата му.
Лиза и двамата лекари клекнаха до него. Джеси вече беше свалил ризата си и я подаде на Лиза. Тя я сви на топка и я притисна към раната.
Мъжът се разтресе в кратка конвулсия и от устата му бликна кръв. После застина с отворени очи. Гърдите му хлътнаха под товара на смъртта.
Все така притиснала ризата към раната на мъжа, Лиза провери за пулс от другата страна на шията му. Поклати тъжно глава. Повече нищо не можеха да направят за клетника.