Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
06:01
Грей се возеше на задната седалка на бял пикап. Сейчан седеше плътно притисната до него заради двамата въоръжени пазачи, които им правеха компания по фланговете. Насър седеше с лице към тях, също в компанията на пазачи. По-точно бодигардове.
Ковалски и Вигор бяха в друг пикап зад техния. Кортежът включваше още два пикапа, един отпред и един най-отзад, натъпкани с още стрелци в маскировъчни униформи.
Насър явно предпочиташе да не рискува.
Грей гледаше безучастно през предното стъкло към кулите на Ангкор Ват, които се очертаваха през мъглата напред — пет огромни кули с формата На царевични кочани, огрени от първите лъчи на изгряващото слънце. Ангкор Ват беше първият от многото храмове в грамадния комплекс. Беше също така най-големият и най-добре запазеният, смятаха го за символ на цяла Камбоджа — и той наистина внушаваше респект с безкрайното сякаш множество от стаи, стени, кулички, барелефи и статуи. Само той покриваше площ от петстотин акра.
Но не натам се бяха отправили те.
Тръгнали бяха към Ангкор Том, който отстоеше на още километър и половина на север. Не бе толкова голям като Ангкор Ват, но оградените му руини приютяваха великолепния храм Байон, който се смяташе за сърцето на цял Ангкор.
Пикапът се раздруса, попаднал на дупка.
Грей улови за миг отражението си в огледалото. Страните му бяха хлътнали, имаше тъмни сенки под очите, устните му бяха сухи и напукани, четината по челюстите и брадичката му го състаряваше с поне десет години. Само очите му все още светеха решително и студено, подхранвани от гнева и жаждата за отмъщение. Ала дълбоко в гърдите му имаше място само за скръб и вина.
Навярно усетила обземащото го отчаяние, Сейчан стисна ръката му. Жестът й не беше от нежните. Стисна силно пръстите му, заби нокти в месото му. Отказваше да го пусне, сякаш само нейната ръка го делеше от подхлъзването в дълбок кладенец.
Насър забеляза жеста й. Нещо като подигравателна усмивка мина по лицето му, но след миг изчезна.
— А аз те мислех за по-умен, командире — изсумтя той. — Изчука ли те вече нашата Сейчан?
— Затваряй си устата — изръмжа Грей.
Насър се изсмя — кратко, остро и развеселено.
— Не е значи? Жалко. Щом така или иначе си прецакан, поне да беше намазал нещо.
Сейчан пусна ръката на Грей..
— Да ти го начукам, Насър.
— Това е минало, Сейчан. Изритах те от леглото си, помниш ли? — Насър погледна Грей. — Това знаеше ли го? Че навремето с нея бяхме любовници?
Грей хвърли кос поглед на Сейчан. Насър лъжеше, разбира се. Как би могла тя да… с този изверг, който току-що беше наредил да осакатят майка му? Дори това индиректно подсещане за изтезанието, на което я бяха подложили или я подлагаха в момента, прогори дупка в стомаха му.
Ала Сейчан така и не го погледна — гледаше втренчено Насър. Ръката й се сви в юмрук на коляното.
— Но всичко това свърши — продължи Насър. — Много амбициозна кучка е Сейчан, да ти кажа. И двамата копнеехме да се изкачим до следващото ниво в йерархията на Гилдията. Последното стъпало преди върха. Но за едно нещо не можахме да постигнем съгласие. Как да те пипнем.
Грей преглътна.
— За какво говориш, по дяволите?
— Сейчан искаше да те подмами с женските си хитринки, така че да ни съдействаш доброволно, да ни помогнеш с историческата следа на Марко Поло. Аз, от друга страна, вярвах в един по-директен подход. Кръв и принуда. Както би постъпил всеки мъж. А когато Гилдията отхвърли плана й, Сейчан реши да вземе нещата в свои ръце. Уби венецианския куратор, открадна обелиска и избяга в Щатите.
Сейчан скръсти ръце и го изгледа с отвращение.
— А ти още пикаеш газ при мисълта, че загуби състезанието. Отново.
Грей я измери с поглед.
„Всичките й приказки, че се опитва да спаси света… нима е било лъжа?“ — Проследих я до Щатите — продължи Насър. — Знаех къде ще отиде. Не беше трудно да й заложа капан.
— И отново пропусна да ме убиеш — изсмя се тя. — С което за пореден път доказа, че си некомпетентен.
— На косъм — отвърна Насър. — Но ти така и не се отказа от първоначалния си план, нали? Въпреки всичко отиде при Пиърс Само че сега той нямаше просто да ти сътрудничи. Щеше да ти се притече на помощ, да те спаси. И ти си го знаела. Ти и Грей срещу целия свят! — Насър се изсмя хрипливо. — Или още го разиграваш, Сейчан?
Сейчан само изсумтя пренебрежително. Насър отново се обърна към Грей.
— Тя е не само амбициозна. Тя е безмилостна. Би подминала собствената си умираща баба, ако това ще й помогне да се изкачи в йерархията.
Сейчан се наведе напред и изсъска:
— Поне не съм клечала послушно, докато са убивали майка ми пред очите ми!