Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Но якият мъж не го пусна, пръстите му се сгърчиха от ярост и болка.
— Пусни! — Девеш натисна с коляно забитата в гърлото му стрела.
Силен трясък отвлече вниманието му.
Вратите от другата страна на салона се бяха отворили рязко. Девеш измъкна пистолета и се обърна. Някой тичаше с бързи ситни крачки и развяваше след себе си коприна, омазана с кръв.
— Сурина!
Но Сурина не беше сама.
Преследваше я рояк обезумели гладни същества. Изливаха се след нея. Нямаха край. Някои се спъваха, падаха и скачаха отново на крака, освирепели. Но самият им брой ги забавяше.
Девеш се изправи, едновременно облекчен и ужасен.
Не искаше да е сам.
Сурина стигна до него и посегна към пода в движение. Грабна захвърления бастун и измъкна скритата в него сабя.
Девеш хукна към отворената врата.
— Насам!
Стиснал в две ръце пистолета, той прескочи стенещия сомалиец. Ако не друго, тялото му можеше да отвлече вниманието на преследвачите.
И изведнъж Девеш усети остра болка в свивките на коленете си.
Пристъпи стреснато напред… но краката му внезапно бяха изгубили способността си да го държат. Той се свлече на колене до вратата, падна на една страна и изпусна пистолета. Болката го прободе до мозъка на костите. С крайчеца на очите си видя как Сурина се изправя зад него. Държеше сабята сведена настрани, от върха й капеше кръв.
Девеш се опита да стане. Но краката не го слушаха. Кръв течеше по прасците му. Когато Сурина се плъзна покрай него, Девеш най-после осъзна какво е станало. Тая кучка беше срязала сухожилията на коленете му.
Сурина изтича през коридора и хлътна в тъмния вход за дока.
— Сурина!
Опита се да пълзи на ръце, влачеше крака.
Ако успееше да стигне до пистолета…
Ала след миг нечии пръсти се впиха в плътта му, привлечени от кръвта. Той чу агонизиращия крясък на сомалиеца зад себе си. А после го повлякоха към доскорошния му спътник. Девеш забиваше пръсти в пода, хлъзгаше се в собствената си кръв, трескаво търсеше нещо, за което да се хване, някаква последна милост…
Не откри нищо.
05:45
Под съпровода на писъци и изстрели откъм коридора горе Лиза настигна Монк в края на стълбището. От влажния вятър я побиха тръпки.
Частният док на Райдър беше малък, обкован със стомана, и смърдеше на бензин и машинно масло. В центъра му имаше релси като на влакчетата в увеселителните паркове, наклонени под ъгъл и водещи към отворен шлюз в корпуса на кораба. От другата страна на шлюза тъмната лагуна ги зовеше, разбунена от вятъра и дъждовните откоси.
Но не лагуната, а машината върху наклонените под ъгъл релси беше смаяла партньора й.
— Това изобщо не е лодка бе! — изпелтечи Монк. Райдър ги поведе бързо напред.
— Лодка е, само че летяща, приятел. Наполовина хидроплан, наполовина моторница.
Челюстта на Монк продължаваше да си виси.
Лиза също трябваше да признае, че е впечатлена.
Клекнала върху релсите си, машината приличаше на връхлитащ ястреб с прибрани крила. Затворената кабина имаше съвършени аеродинамични форми, които се сливаха в остър връх при носа. На кърмата имаше два високо разположени витлови двигателя. А на покрива на кабината се кипреха две сгънати в момента крила, чиито върхове почти опираха в щръкналата опашна секция и витлата.
— Направиха ми я в „Хамилтън Джет“ — каза Райдър и прокара ръка по лъскавия корпус. — Нарекох я „Морска стрела“. Когато е на вода, двата дванайсетцилиндрови бензинови двигателя изпомпват вода отпред и я изтласкват през Двойната дюза при кърмата. Стигне ли максималната си скорост, трябва само да включиш хидравликата, която разпъва крилете, и хоп — красавицата излита в небето. Там пък кърмовите витла имат грижата да не цопне обратно. — Райдър потупа любовно крилатата си лодка. — Бързоходна ми е тя. И на вода, и в небето. Въздушната й скорост стига до четиристотин и петдесет километра в час.
Подаде ръка на Лиза и й помогна да се качи по стъпалата до водещите релси. Тя се мушна в кабината. Не беше много по-различна от кабината на обикновена „Чесна“ — две места за пилота и помощника му отпред, още четири седалки в зад. ната част.
Райдър се качи след нея и мина напред към пилотското място. Монк се качи последен и затвори люка.
— Сложете си коланите! — извика Райдър.
Монк седна до страничния люк, готов да издърпа Сюзан в кабината, когато стигнеха брега. Лиза мина напред и седна до Райдър.
— Дръж се — каза той.
После дръпна някаква ръчка и „Морска стрела“ се заспуска плавно по наклонените релси. След миг цопна с леко клатушкане в лагуната.
Носът потъна, тъмна вода се плисна по стъклото отпред.