Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Междувременно Джеси им разказа с няколко думи своята част от историята, като току бършеше чело и размазваше полепналата по ръцете му кръв.
— Спасихме го. Беше го нападнала пациентка. Наложи се да я застреляме. Но от долните нива прииждат още. Стотици.
Сякаш в потвърждение на думите му, лудешки писъци отекнаха на фона на поредната престрелка.
— Време е да напуснем кораба — каза Райдър. Монк се обърна към него.
— Колко души може да качи лодката ти?
— Местата са шест… но ако се сместим, може да качим още един или двама. — Райдър плъзна поглед по Насъбралите се кандидат-пътници.
Джеси поклати глава и отстъпи крачка назад.
— Аз няма да дойда. Лиза го хвана за лакътя.
— Джеси…
— Някой трябва да остане и да защити хората, децата, които още са на кораба. От пиратите, от лудостта. Хората от племето са единствената им надежда. А мен те ме познават. И ме слушат.
Доктор Барнхарт застана до него.
— Аз ще остана да му помогна. Ще се опитаме да спретнем нещо като барикада. Ще съберем колкото се може повече от оцелелите. И ще чакаме да ни спасите.
Доктор Милър погледна неохотно към отворената врата, после сведе очи към мъртвия лекар.
— Това… това са нашите хора. Наши приятели и колеги. Не можем да ги оставим просто така.
— Анри… — прошепна умолително Лиза.
Той я притисна за миг към себе си, после я побутна към отворената врата.
— Върви да намериш Сюзан. Сега най-важното е да измъкнете лечението от ръцете на Гилдията.
Лиза кимна и се остави на Монк да я поведе. Последваха Райдър в спускателния док. Щом прекрачи прага, Монк възкликна:
— Какво е това бе?!
05:43
Девеш слизаше към тъмната сцена на музикалния театър зад широкия гръб на сомалиеца. Тежките червени завеси бяха спуснати. След засадата при снабдителния док два-мата бяха избягали нагоре.
Долните палуби вече не им вършеха работа.
Виковете и крясъците ги бяха последвали по стълбището. Долу, в най-ниското ниво при машинните отделения на кораба, Девеш беше отворил петте складови помещения превърнати в импровизирана лудница. И беше пуснал на свобода обитателите им. Броят им беше намалял през последните дни, защото силните бяха изяли слабите.
Но дори и така бяха повече от двеста.
Двеста експериментални обекта.
Беше ги пуснал на свобода с идеята да затрудни нападателите, да ги забави достатъчно, за да организира връщането си на кораба с гранати и картечници. След което щеше да избие всичките.
И да си върне кораба.
За момента обаче беше попаднал в собствения си капан.
Плана им за бягство го беше измислил сомалиецът. Вместо да се спуснат по някое от централните стълбища към снабдителния док, се отправиха към входа за горните балкони на триетажния театър. А сега слизаха през салона обратно към нивото, където са намираше снабдителният док.
Централният вход на театъра се намираше точно срещу дока. Делеше ги един коридор. Няколко крачки на бегом и щяха да кажат сбогом на тази лудница.
При последните няколко стъпала Девеш си помогна с бастуна.
Сомалиецът вдигна ръка и тръгна към вратата.
— Останете там. Нека първо видя дали е чисто. — Чернокожият мъж стискаше пистолет.
Открехна вратата и надникна с насочен навън пистолет. Изчака няколко секунди, после отвори вратата още малко, обърна се и каза с облекчение:
— Чисто е.
Девеш направи крачка към него… и изведнъж някакво движение зад рамото на мъжа го накара да спре. Окичен с пера канибал изскочи от сянката на входа към снабдителния док.
С опънат лък.
Едрият сомалиец, изглежда, долови нещо в изражението на Девеш и откри стрелба на сляпо още преди да се е обърнал докрай към коридора.
Три куршума попаднаха в гърдите на канибала и той падна с крясък.
Но преди това беше пуснал тетивата.
Стрелата прониза гърлото на сомалиеца и щръкна от тила му като кървав език. Той залитна и се строполи на колене. Пистолетът му още сочеше към вратата.
Но канибалът не помръдна повече, а коридорът тънеше в тишина.
Девеш разбра, че не бива да изпуска шанса, и хукна към сомалиеца.
— Помогнете ми — изхърка той, очите му бяха присвити от болка. Опря се на една ръка, за да не падне. Другата трепереше, сгърчена около дръжката на пистолета.
Девеш изрита ръката, с която се подпираше сомалиецът, и той падна назад. При срещата си с полирания паркет върхът на стрелата изпука. Девеш натисна с коляно рамото на ранения мъж и захвърли бастуна си настрана. Трябваше му по-добро оръжие. Дръпна пистолета от ръката на сомалиеца.