Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Страхът на Фондацията
Страхът на Фондацията - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Страхът на Фондацията

Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:

„Азимовите концепции, претворени в още по-жив и убедителен свят.“
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 177
Перейти на страницу:

— Проверих данните му. От години работи тук. Не, Ламурк го е подкупил или убедил.

— Не самият Ламурк, разбира се — каза отчетливо Р. Данийл с напрегнати устни. — Агент.

— Опитах се да получа снимка от скенер на мозъка на Вадо, но не можах да преодолея законовите пречки. — Харесваше й, когато Р. Данийл използваше програмите си за израз на лицето. Но какво ли бе решил?

— Можех и повече да измъкна от него — рече той неутрално. Дорс схвана намека.

— Първият закон, блокиран от Закона на Зерот?

— Това трябва да е. Голямата криза идва бързо.

Изведнъж Дорс се зарадва, че не знае повече за това, което става в Империята.

— Трябва да махнем Хари оттук. Това е най-важното.

— Съгласен. Уредил съм вие двамата да бъдете най-важен приоритет за превоза през червеевата дупка.

— Не би трябвало линията да е много натоварена. Ние…

— Според мен очакват скоро допълнително движение — боя се, че ще са още агенти на Ламурк. Или дори още по-лукавата разновидност, тъй като ще се намеси и Академичният потентат.

— Тогава трябва да побързаме. Накъде?

— Не и към Трантор.

— Но ние живеем там! Хари няма да се скита като бездомник…

— По-нататък ще се върнем и на Трантор. Може би скоро. Но засега е по-добре да заминете, където и да било другаде.

— Ще питам Хари има ли някакви особени предпочитания към някоя планета.

Р. Данийл се намръщи и потъна в мисли. С разсеяна грация той се почеса по носа, после по очната ябълка. Дорс трепна, но очевидно Р. Данийл просто бе поправил невроустройството си и това беше най-обикновен жест. Опита се да си представи ползата от такова редактиране и не успя. Но пък той бе преживял хилядолетия на отсяване, които тя също не можеше да си представи.

— Не и Хеликон — обади се той внезапно. — Сантиментът и носталгията по всяка вероятност биха отвели Хари там.

— Много добре. За избор ни остават само двайсет и пет милиона свята, на които можем да се скрием.

Р. Данийл не се засмя.

Част шеста

Звезди като песъчинки

СОЦИОМЕТРИЯ — … един от най-жизненоважните въпроси, все още нерешени, е генералният проблем за обществената стабилност в Империята. Цел на това изследване е да открие как световете успяват да се опазят от преминаване в цикли на отегчение (фактор, който при човеците не бива да се подценява) и ревитализация. Нито една имперска система не би могла да понесе резки промени и да поддържа стабилни икономически потоци. Как това изглаждане е било постигнато? — И може ли „регулаторите“, с които разполага имперското общество, все пак да не сработят? В тази област не е отбелязан никакъв прогрес, докато…

„Енциклопедия Галактика“

1.

Небето се срути. Хари Селдън се дръпна встрани.

Нямаше начин да избяга. Ужасната синя тежест връхлиташе върху му и се сипеше покрай извисяващите се кули. Облаците се блъскаха като топузи.

Стомахът му се сви. Киселина изгори гърлото му. Дълбоката, твърда синева на безкрайни пространства го избутваше надолу като дълбоко океанско течение. Кулите скърцаха под падащото небе, а дишането му стана накъсано.

Извърна се от непрестанния хаос от небе и сгради и застана с лице към стена. Миг преди това се разхождаше най-нормално по градска улица, когато изведнъж тежестта на синия купол над него се бе стоварила надолу и го бе обзела паника.

Мъчеше се да овладее дишането си. Запромъква се внимателно покрай стената, като не се отлепяше от хладния гладък емайл. Останалите бяха продължили да вървят. Бяха някъде напред, но не дръзваше да ги потърси. С лице към стената. Стъпка, още една…

Ето я. Врата. Застана пред нея и плочата се хлъзна встрани. Залитна и влезе вътре, зашеметен от облекчение.

— Хари, бяхме… какво има?

— Н-н-не знам. Небето…

— А-ха, обичаен симптом — вряза се гърмящ женски глас. — На вас, транторианците, наистина ви се налага да се приспособявате, нали разбирате.

Разтреперан, той погледна широкото, усмихнато лице на Бута Файрникс, Главна матрона на Сарк.

— Преди… преди ми нямаше нищо.

— Да, това е доста странно неразположение — лукаво подметна Файрникс. — Разбира се, вие, транторците, сте свикнали със затворения град. А често съвсем откритите пространства ви понасят добре, ако сте отрасли на такива светове…

— Като него самия — вметна рязко Дорс. — Ела, седни.

Гордостта на Хари вече се възстановяваше.

— Не, добре съм.

Той се изправи и изпъчи рамене. „Изглеждай твърд, дори да не се чувстваш така.“

Файрникс продължи:

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 177
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)