Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Но Заека бил от онези, дето се мислят за много умни, и докато подскачал обратно към селото на прататко Богомолка и неговото семейство, си мислел: „Старецът Богомолка сигурно не е прав, защото нали всичко умира и се превръща на прах? Ако им кажа тази глупост, мен ще помислят за глупак и никога няма да си намеря годеница, и всички хора от Ранната раса ще ми обърнат гръб.“ Тъй че, като пристигнал в селото, където го очаквала Скална зайка заедно с всички останали, той им казал: „Прататко Богомолка казва, че умрем ли веднъж, няма да се върнем като луната, а вместо това ще се превърнем на прах като тревата.“
И всички хора от семейството на Богомолка разказали на другите Първи човеци онова, което Заека им бил казал, че му е казал прататко Богомолка, и всички Първи хора изпитали силен страх и заплакали, и започнали да воюват помежду си. И когато Богомолка се завърнал в своя дом с торбичката си от кожа на антилопа на едното рамо и с копачката си в ръка, заварил всички изпълнени с тъга. Когато разбрал какво им бил казал Заека, което сега се разпространявало като негови думи от всички Първи човеци по света, така се разгневил, че вдигнал копачката и цапардосал Заека, разцепвайки устната му. После му казал, че никое храстче или тревичка сред полето, нито скалите сред пустинята ще му се притекат на помощ отсега нататък и враговете му непрекъснато ще го преследват и настигат. Затова зайците са с цепнати устни. Последното изображение потрепна между разперените пръсти на !Ксабу, след което той събра длани и то изчезна.
— Наистина е прекрасно.
Рени искаше да каже още нещо, но Азадор внезапно се изправи.
— Време е.
Ръцете започваха да я болят.
— Това е абсолютно безсмислено.
— Безсмислено за теб — отвърна небрежно Азадор. — Просто натискай плътно с длани.
Рени измърмори някакво проклятие. Позата, която бе заела, с опрени в стената широко разтворени ръце, притискайки студения цимент, й причиняваше неприятното усещане, че е арестувана. Азадор лежеше проснат по корем между краката й, също притиснал с ръце стената точно под нейните, но съвсем близо до пода.
— Добре — продължи тя, — успя да ме убедиш, че си луд.
Сега какво?
— Сега е ред на твоя маймуночовек.
Азадор изви глава над рамото си към !Ксабу, който наблюдаваше сцената без капчица ентусиазъм.
— Намери пресечната точка на двата диагонала на образуваната от ръцете фигура. И я удари.
— Стената е доста яка — отбеляза !Ксабу.
Смехът на Азадор напомняше no-скоро едва сдържан гняв.
— Не очаквам да я срутиш с малката си ръчичка, маймуночовече. Просто направи каквото ти казвам.
!Ксабу се пъхна, тъй че главата му се оказа пред стомаха на Рени, точно под нейните гърди. Тя се почувства неловко, но приятелят й не се поколеба. Когато определи точката, я удари с длан.
Преди да е отзвучал екотът от плясъка по твърдата повърхност, маркираната от протегнатите им ръце секция от стената изчезна, разкривайки, белите контури на зейналите ръбове. Лишена от опора, Рени залитна в съседната килия.
— Как успя? — възкликна тя.
Азадор се усмихна вбесяващо самодоволно.
— Това е ВР, госпожо Отепи — всичко е наужким. Просто знам как да я накарам да повярва в нещо друго. Сега тази част от стената смята, че вече не е стена.
!Ксабу се промъкна боязливо през отвора и заоглежда празната килия, точно копие на току-що напуснатата от тях.
— И каква работа ни върши всичко това? През всички стени ли трябва да преминем по този начин, докато излезем навън?
Самодоволното изражение на Азадор не се промени. Той пристъпи до вратата на килията. Дръпна ръчката и вратата се плъзна настрани, откривайки коридора зад нея.
— Никой не си прави труда да заключва празните килии.
За да прикрие раздразнението си от успеха му — първият й импулс бе да извика: „Това е лъжа!“, а съзнаваше, че забележката би била твърде глупава, — тя се промъкна покрай него и надникна в коридора. Не се виждаше нищо друго освен сивозеленият цимент и затворените врати от двете страни на коридора, опнал се чак до завоя в дъното, а еднообразието нарушаваха единствено плакатите с изрисуваното върху тях Плашило — едно жизнерадостно, пращящо от здраве, непреклонно Плашило, — които обявяваха: „10 000 мъртви мънчкинци — за какво? Спомнете си Оз!“, и „Изумрудия се нуждае от ВАС!“