Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
— Щипците отдавна не допускат никого да припари.
— Напълно ми е ясно.
Костенурката току-що се бе измъкнала от черупката си, в която се бе напъхала по време на нападението.
— А и нямам абсолютно никакво желание да бъда откарана на другата страна, която ми е непозната. Може би ще остана с вас за известно време, ако нямате нищо против, а по-късно ще ме оставите на брега.
Подпалващия всичко наред изсумтя и отново започна да гребе.
— Трябва да се измъкнем оттук, Орландо — обади се тихо I Фредерикс. — Всичко това направо се тресе. Поначало не е кой знае колко приятно да те утрепят, но пък да те накълца някакъв си кухненски прибор…?
Орландо се усмихна уморено.
— Ако ти помогнем да намериш своето индианче — обърна се към вожда той, — ще ни помогнеш ли да напуснем Кухнята? Нямаме работа тук, а и трябва да открием приятелите си.
Вождът се обърна и го изгледа с разположените над дългия му нос лукави очички, които отразяваха бледата електрическа светлина от крушката над тях.
— Никой не може да мине обратно през кран — отвърна той. — Трябва да минете през друг край на Кухня.
Преди да продължи обясненията си, над водата се понесе хор от писукащи гласове и за момент Орландо си помисли, че са на оцелелите от ужасяващата зеленчукова сеч — странното бе, че те се извисиха в сложна тригласна хармония.
Сред мъглата изникна продълговат цилиндричен силует, върху който се бяха покачили три изправени фигури. Когато приближи към тях, видяха три мишока с еднакви тъмни очила, покачени върху една бутилка, която търкаляха с розовите си крачета като отсечено дърво, без да губят равновесие. С предните си крачка се държаха един друг за раменете; мишокът от единия край държеше тенекиена чаша, а този от другия — бял бастун.
Грубоватата бръснарска мелодия беше толкова безукорна и глуповата, че когато песента свърши, Орландо не се сдържа да не изръкопляска; същото направи и Костенурката. Фредерикс я изгледа ядосано, но се присъедини с неохота. Единствено вождът остана съвършено невъзмутим. Трите мишока, които продължаваха да търкалят бутилката под себе си, се поклониха дълбоко.
— Отскоро достъпен и в семеен размер! — изписука този, който държеше бастуна.
Може би думата „семеен“ докосна някаква струна във вожда или той просто изчакваше благовъзпитано края на песента.
— Вие виждали лоши хора на голяма лодка? — попита той. — С малко пепъс?
— Едва ли биха могли да видят каквото и да е — обади се Костенурката. — Не е ли така?
— Наистина не виждаме много неща — съгласи се единият от мишоците.
— Но пък чуваме доста неща — добави другият.
— Може пък да сме чули точно това хлапе — заклати сериозно глава третият.
— Голям кораб мина покрай нас.
— Преди два часа.
— Но не харесаха нашето шоу.
— Плачеше някакво бебе.
— Това ни натъжи.
— Онези хора ни се сториха доста зли.
След кратка пауза този с бастуна отново изцвърча.
— А и не миришеха твърде приятно — прошепна конспиративно той! — От-ней у-тей ин-клей, ако разбирате какво искаме да кажем.
Подпалващия всичко наред се наведе напред.
— Накъде сте тръгнали?
Мишоците събраха глави и подхванаха задълбочен, но доста оживен диспут. Най-после отново се обърнаха към тях, протегнаха ръце и задвижиха синхронно крачка, поддържайки въртенето на бутилката с почистващия препарат — дори Фредерикс трябваше да си признае по-късно, че номерът бе много добър.
запяха отново те, —