Реката на синия огън

— !Ксабу!

Сега вече Азадор му обърна внимание.

— Срещнали сте Кунохара? Хидеки Кунохара?

— He — отвърна светкавично Рени. — Срещнахме един човек, който го познава, или поне така твърдеше.

— Копелето ме срещна в едно месоядно растение, мисля, че се казваше кана. — Възмущението на Азадор изглеждаше искрено. — И ми изнесе лекция като на пеленаче за сложността на природата и разни такива глупости. И ме остави там, затънал в някаква вонлива течност, която правеше всичко възможно да ме храносмели! Копеле недно.

Макар и притеснена, Рени замалко не се изхили. Казаното действително напомняше за чудатото, самодоволно човече, което бяха срещнали.

— Но вие се измъкнахте.

— Винаги се измъквам.

Погледът му помръкна. Той взе цигарата, която бе тикнал зад ухото си, и я запали по много сложен начин с помощта на огромна сребърна запалка. Когато прибра запалката в джоба си, надигна се и бавно мина покрай нея по посока на вратата на килията, където остана известно време, тананикайки някаква непозната песен. Рени внезапно си даде сметка, че той бе прекарал доста време в места като това — както във ВР, така и в обикновения стар РЖ.

!Ксабу се спусна от горното легло и приближи глава към ухото й.

— Нарочно споменах двете имена — пошепна той. — За да видя как ще реагира.

— Бих предпочела да не го правиш. — Отговорът й прозвуча по-гневно, отколкото би й се искало. — Следващия път бих предпочела да оставиш инициативата в мои ръце.

!Ксабу я изгледа учуден и се отдалечи към противоположния ъгъл, приведе се и заразглежда пода. Рени ужасно съжали, но преди да направи каквото и да било, Азадор отново я приближи.

— Ще полудея, ако остана тук още време — изстреля внезапно той. — Нали ще избягаме? Знам как да си възвърнем свободата. Имам план за бягство.

Рени се огледа стреснато.

— Такива работи би трябвало да се премълчават. Ами ако има подслушватели?

Азадор пренебрежително махна с ръка.

— Всичко се подслушва, естествено, няма никакво значение. На Плашилото не са му останали достатъчно поданици, за да прослушват записите — това са километри записи! Не забеляза ли, че технологиите в този канзаски сим-свят са до една от двайсети век?

— Щом имаш толкова добър план — обади се !Ксабу, — защо си все още тук?

Рени се питаше откъде непознатият знае толкова неща за охранителната система на Плашилото, но си призна, че и въпросът на бушмена е уместен.

— Защото, за да бъде осъществен, трябва повече от един човек — отвърна Азадор. — А сега тук сме двама души и една твърде интелигентна маймуна!

— Не съм маймуна — намръщи се !Ксабу. — Аз съм човек.

Азадор се засмя.

— Разбира се, че си човек. Само се пошегувах. Не бъди чак толкова чувствителен.

— А ти — контрира мрачно !Ксабу — се шегувай по-елегантно.

Без да им разкрива никакви подробности относно своя план, Азадор настоя, че е необходимо да изчакат вечерта, преди да се заемат с изпълнението му — макар че на Рени изобщо не й беше ясно как той щеше да прецени това в една килия, чийто единствен прозорец гледаше към вентилационната шахта. Но се зарадва на възможността за кратък отдих. И стоварилото се изневиделица върху им торнадо в Канзас, и преживяната с водното конче умопомрачителна авантюра в бръмбаровия свят на Кунохара бяха изтощителни и мъчителни епизоди, от една битка на живот и смърт.