Реката на синия огън

Дъхът й секна от изненада.

— Веднъж спомена това име.

Беше нещо много важно, но минаха няколко секунди, преди тя да си спомни.

— Не. Селърс го спомена. Когато го срещнахме в „Господин Дж.“ и ти бе в… безсъзнание. Или в някаква замаяност, няма значение. Той изпрати един меден водач да те върне обратно, оттам където бе отишъл.

!Ксабу поклати замислен глава.

— Този Селърс е умен мъж. Меденият водач е много важен за моя народ. Изминаваме след него огромни разстояния, докато ни отведе до дивия мед. Но не обича да води хора при меда — много сме алчни. А, ето, намерил е!

!Ксабу зашава с пръсти и малката точица в ъгъла се раздвижи насам-натам.

— Сега ще съобщи на най-добрия си приятел, медения язовец.

!Ксабу моментално оформи друга картинка с един по-едър силует на дъното и дребничкото очертание в горния край.

— Толкова големи приятели са меденият водач и меденият язовец, че моят народ казва за тях, че са неразделни. Ти виждала ли си меден язовец, Рени?

— Другото му име е борсук, нали? — Виждала съм в зоологически градини. Съвсем дребни са и имат нокти, с който копаят земята, така ли беше?

— Гадни животинки — обади се Азадор, без да поглежда към тях. — Могат да ти прегризат пръстите, ако не внимаваш.

— Изключително смели са — каза категорично !Ксабу. — Меденият язовец води битка докрай, за да защити онова, което е негово. — Той се обърна отново към Рени. — А малката птичка е най-добрият му приятел. И когато пчелите вече са приготвили меда, чието злато се стича в кухините на дърветата или в пукнатините на скалите, меденият водач излита от храста, призовавайки: „Бързо, бързо, медът е готов! Идвай бързо!“

Докато! Ксабу повтаряше думите, този път на собствения си щракащ език, той отново накара горната фигурка да затрепти. По-едрата остана неподвижна.

— И тогава неговият приятел го чува и знае, че това е най-прекрасният звук, и тръгва бързо след птичката, самият той чуруликайки си като птичка: „Виж ме, о, хвъркато създание! Аз те следвам!“ Няма по-чудесен звук от този, с който приятел отвръща на приятеля си в храсталака.

!Ксабу помръдна ловките си пръсти и долната фигурка също се раздвижи, а по-дребната стана още по-малка, и по-едрата също се смали, сякаш меденият язовец се разбърза след своя водач.

— Това е великолепно — разсмя се Рени. — Наистина ги видях!

— Те са най-добрите приятели, меденият водач и меденият язовец. И когато меденият язовец най-после пристигне при меда, той винаги дава от него на своя приятел.

Той отпусна връвта между пръстите си.

— Също като теб, Рени. Ние сме приятели като тях двамата, ти и аз.

Нещо я стисна за гърлото и за част от секундата те вече не бяха заключени в някаква килия, а стояха отново под кръглата луна сред изплувалата от спомените на !Ксабу пустиня, изтощени и щастливи в своя танц.

Тя преглътна и отговори:

— Ние сме приятели, !Ксабу. Наистина сме приятели.

Високото покашляне на Азадор наруши тишината. Когато извърнаха глави към него, той ги погледна с престорена изненада.

— Не, не ми обръщайте внимание. Давайте нататък.