Реката на синия огън

— Изобщо не допусках, че ще се спасите — всъщност по-скоро не допусках, че аз ще се спася. Кралят, той накара онази машина да прави разни смешни неща с мен — беше по-лошо от всичко, което правят медицинските хенрита, и се чувствах ужасно, и знаете ли какво?

Рени правеше всичко възможно да не я слуша.

— Чуваш ли нещо? — попита !Ксабу тя. — Има ли механични хора пред нас?

Той сви рамене и дръпна Емили за ръката, опитвайки се да я накара да тича по-бързо.

— Знаете ли какво ми каза? — не спираше Емили. — Бях така изненадана — мислех си, че съм в беда, разбирате ли, и че ще ме пратят в Лошата ферма. Там пращат всеки, когото хванат да краде от хамбара, както онази, другата Емили, която беше там само няколко месеца, но когато се върна, беше ужасно остаряла. И знаете ли какво ми казаха?

— Емили, млъкни.

Рени забави темпото, защото наближиха завоя.

Този път пред тях се разкри обширно помещение с излъскан керамичен под и блестящи метални стълби, които отвеждаха към полуетажа. По пода се въргаляха още маймунски трупове, както и телата на два тиктака, които очевидно бяха тупнали през парапета над тях, тъй като беше извит в дъга. Навитите човеци се бяха пръснали като изпуснати върху паваж скъпи часовници, но до единия нещо шаваше.

Емили продължаваше да бръщолеви.

— Каза ми, че ще имам бебе!

Беше Азадор. Единият тиктак бе успял да го сграбчи за крака в последния си агонизиращ гърч и сега той се мъчеше да се освободи от капана на металната му хватка. Вдигна глава към тях и върху изплашеното му лице моментално цъфна израз на раздразнение.

— Отървете ме от това нещо — изръмжа той, но преди да успее да продължи, бе прекъснат от крясъка на Емили, толкова оглушителен, че Рени се дръпна от нея с писнали тъпанчета.

— Хенри!

Емили препусна през помещението, прескочи премазания тиктак и се метна върху Азадор. Повали го на пода с такава сила, че кракът му се измъкна от хватката, при което се скъса панталонът му и върху глезена му се появиха червени следи. Емили се покатери върху му като превъзбудено кутре и той не бе в състояние да я отхвърли от себе си.

— Хенри! — не преставаше да цвърчи тя. — Моят сладичък, сладичък, сладурчест хенри! Моят сладък като мед любовник! Моят специален!

Накрая млъкна, разтворила крака върху гърдите му, а той я гледаше изумен.

— Познай какво — не го оставяше на мира тя. — Познай какво ми каза току-що кралят. Ти и аз — направили сме бебе!

При това откровение в огромното помещение се възцари гробна тишина. След миг мъртвият тиктак изщрака и скобата, която бе защипала глезена на Азадор, трепна конвулсивно за последен път, след което се вкочани.

— Това — промълви Рени — вече наистина е твърде странно.