Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
!Ксабу бе потънал в непроницаемо мълчание, което отчасти се дължеше на засегнатите му чувства, а Азадор седеше с притворени очи и си подсвиркваше тихичко някаква разпокъсана мелодия. От дълго време не бе имала възможността ей така да поседи и да премисли нещата.
Техният съкилийник далеч не беше последното, което занимаваше съзнанието й. Азадор очевидно нямаше желание да сподели каквото и да е за себе си или за причините, поради които бе попаднал в този сим-свят, както и въобще в мрежата Адърланд. Ако не беше жив, дишащ Гражданин, значи бе Кукла, конструирана с голямо усърдие, за да прилича на жив човек — разговаряше за мрежата и измамните й илюзии с такова задълбочено познаване, което граничеше с презрение. А и правеше доста внушително впечатление по свой си начин, и то не само заради красивия сим — напълно му прилягаше определението „дързък авантюрист“, — но в поведението му от време на време се забелязваха признаци на уязвим и преследван човек.
Но защо си губеше времето в размишления за този непознат при наличието на толкова други жизненоважни нерешени проблеми?
„Първо на първо, момичето ми — каза си тя, — си прекалено груба. Твърде дълго време си в обкръжението на мъже — прекалено дълго — и тази постоянна заплаха, както и съпътстващото я напрежение ти дойдоха в повече.“
Тя погледна към издутия джоб на Азадор и страшно й се прииска да помоли за още една цигара. Вероятно имаше нужда да се отпусне? Почувства се като някакъв силно пренавит тиктак. Подразни я обстоятелството, че отделя толкова време в размисли за цигарите, сякаш за нея те бяха толкова важни, колкото и опитът да спаси своя брат. През последните два дни почти не бе се сещала за тях — всичко ли започваше отначало? Откакто бе влязла в мрежата, не бе хапнала нищичко, но това не занимаваше съзнанието й.
С немалко усилия Рени пропъди разсейващите я мисли и се съсредоточи върху неотложните проблеми.
Вместо да доведе до някакви отговори, проникването им в мрежата само бе умножило загадките. Кой беше този Кръг, за който спомена Кунохара — дали наистина бяха същите хора, помогнали на !Ксабу да напусне Окаванго и да постъпи в училището? Ако е така, какво би могло да означава то? Знаеше ли повече !Ксабу, отколкото споделяше? Но в такъв случай защо изобщо бе признал, че знае нещо за Кръга? Отхвърли и това предположение. Всичко свързано с Братството на Граала бе толкова неопределено и обширно, и толкова объркано, а и толкова много неща й бяха неизвестни, че на моменти заприличваше на някаква параноична шумна улична веселба. Трябваше да се придържа към същността на нещата.
Но кои всъщност бяха те? Какво ново бяха научили? И изобщо бяха ли научили нещо ново? Кунохара, изглежда, се опитваше да намекне, че съществува някакъв конфликт между тези от Братството и от Кръга. Но бе подхвърлил, че вероятно и двете страни са на грешен път и че системата е нещо далеч по-голямо, отколкото можеха да си представят. Беше ли възможно това и другите неща, които бяха видели — изплъзващата — се аномалия на Атаско, изкуствените същества и ефекти в Кошера, фантастичният катаклизъм в тронната зала на Плашилото, — да са свидетелства за наличието на сериозни проблеми в системата?
Прониза я внезапна мисъл, сякаш острие на дълга, хладна игла: „Ами ако Стивън е прикован някак си в системата, ако е всмукан в нея и всичко това рухне — тогава какво? Дали ще се събуди? Или ще си остане впримчен в агонизираща… каквото и да е? Машина? Вселена?“
Погледна към !Ксабу, сякаш дребният мъж би могъл да я защити от смразяващата мисъл, която не бе изрекла на глас. Той държеше ръце пред себе си, шавайки с пръсти — досети се, че отново си играе на „котешка люлка“ без конец. Бе й обърнал слабия си гръб.
Нуждаеше се от този мъж, изпита прилив на нежност тя, от този мил, учен човек, скрит в маймунския силует. Беше най-добрият й приятел на този свят. Колкото и невероятно да бе това — познаваше го от по-малко от година, — беше самата истина.
Рени свали връзката от обувката си и се примъкна до !Ксабу.
— Вземи — подаде му я тя. — С истински конец е по-лесно, нали?
Той я запрехвърля през миниатюрните си ръце.