Колоните на сътворението

Докато онзи протягаше ръка да хване монетата, Оба го стисна за хилавата китка.

— Ще ти платя колкото се разбрахме. Но ако разбера, че ме лъжеш или ако само заподозра, че не ми казваш всичко, си взимам обратно парата, а преди да си я прибера в джоба, ще трябва да изстържа кръвта ти от нея.

Мъжът забеляза застрашителните искри в очите на Оба и преглътна.

— Няма да излъжа, господине, нали ви дадох дума!

— Мъдро решение. И така, къде живее Алтея? Как да я на меря?

— Живее в едно блато. Ще ви кажа как да стигнете до нея само за…

— Ти за какъв ме мислиш, бе, за някакво тъпо говедо ли? — Оба му изви китката. — Това за блатото вече съм го чувал, така че по-добре включи в цената и подробности за пътя, по който се стига до там.

— Ама разбира се!

Оба отпусна хватката. Дребосъкът побърза да продължи.

— Имах предвид, че в замяна на щедрата сума, която ми заплатихте, ще ви кажа тайния път през блатото. Не онзи, по който минават всички, а скрития. За него знаят малцина, ако изобщо знаят. Всичко влиза в цената. Не бих си позволил да скрия каквото и да било от честен човек като вас, господине.

Оба го изгледа яростно.

— Таен път ли? Щом всички минават по нормалния, защо ми е да използвам някакъв си таен?

— Хората отиват при Алтея да им гледа. Много я бива. — Наведе се по-близо. — Но за да отиде човек да му гледа, трябва да е поканен. Никой не дръзва да припари до прага и без покана. Хората минават по един и същи път, за да може, след като ги е поканила, да ги види като идват и да отзове кръвожадните зверове, дето пазят пътеката. — Престъпната физиономия се изкриви в дяволита усмивка. — Помислих си, че ако бяхте поканен, едва ли щяхте да разпитвате хората как да стигнете до там. Поканен ли сте, господине?

Оба внимателно избута смърдящия търговец назад.

— Значи има и друг път?

— Има я. Черен път. Ако е решил, човек може да и се промъкне изотзад, а зверовете, нека си вардят отпред колкото си щат. Умен човек не би се приближил до леговището на могъща чародейка като нея.

Оба се огледа, за да види дали някой не ги слуша.

— Не ми трябват тайни пътища. Не ме е страх от вещицата. Но понеже така или иначе съм си платил, по-добре да чуя за какво става въпрос. Давай и за двата пътя, както и всичко останало, което знаеш за нея.

Онзи сви рамене.

— Ако искате, просто тръгнете на запад, натам, откъдето минават всички, които Алтея е поканила. Като прекосите полята на запад, ще стигнете до огромна снежна планина. Като я прехвърлите, тръгвате на север и следвате скалите. Пътеката слиза надолу, докато накрая опре в езерото. Само се придържайте към пътеката, тя е доста добре отъпкана. Не се отклонявайте. Води право в дома на Алтея.

— Но по това време на годината езерото би трябвало да е замръзнало.

— Не, господине. Това място е омагьосано, там бушува злата магия на тази жена. Блатото на Алтея никога не замръзва.

Оба изви китката на мъжа, докато онзи изкрещя.

— За глупак ли ме вземаш? Няма блато, което да не замръзва зиме!

— Питайте, който щете! — пищеше онзи и махаше свободната си ръка. — Който и да питате, ще ви каже, че мястото, където живее Алтея, не се подчинява на законите на зимата, а си остава горещо и влажно през цялата година.