Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Оба не беше прахосник — ни най-малко. Но парите, които несъмнено си бяха негови по право, можеха да му спечелят някои заслужени удоволствия, като чисто легло, сносна храна и добро питие в компанията на красиви жени. Все пак харчеше с мярка, за да не се окаже в един момент без пукнат грош. Знаеше, че хората завиждат на благосъстоянието му.
Но скоро разбра, че самият факт, че притежава пари, му спечелва без проблеми благоволението на хората, особено на жените. Стига да им купи по едно питие или дребно подаръче — цветно парче плат за шал, гривна или лъскава шнола, — те мигом ставаха по-склонни да се отнасят нежно с него. Често го отвеждаха на някое тихо усамотено местенце. Понякога странична уличка, друг път — отдалечена гора или стая.
Подозираше, че някои от тях се интересуват единствено от парите му. Въпреки това не преставаше да се диви на това колко забавни мигове на удоволствие могат да бъдат извлечени от една жена. Често с помощта на остър нож.
Като светски човек беше напълно естествено да опознае жените по-отблизо. Направи го не с една и две. Научи се как да разговаря с тях, как да се държи, как да им доставя удоволствие.
Остави след себе си цяла орда дами с разбити сърца, които не губеха надежда, че един ден ще се върне при тях. Някои от тях дори изоставиха мъжете си в отчаян опит да спечелят сърцето му.
Жените не можеха да му устоят. Умилкваха му се, очаровани от красотата му, удивени от силата му, стенеха отмалели, когато им доставяше удоволствие. Най-много обичаха да им причинява болка. Човек, лишен от неговата чувствителност, не би разпознал в сълзите им неземното щастие, което изразяваха.
Определено харесваше жените, но знаеше, че винаги може да си намери следваща, така че не губеше време в дълготрайни любовни връзки. Повечето му запознанства траеха кратко. Някои дори прекалено кратко. Чакаха го по-важни неща, нямаше време да се занимава с жени. По-късно ще си навакса. Точно както баща му.
Най-сетне му се удаде възможност да се наслади на великолепието на родния си дом — Народния дворец. Един ден този палат ще бъде негов. Гласът му го каза.
Зад Оба се промъкна уличен търговец, който прекъсна блажените му мисли, виденията му за бъдещето.
— Талисманчета за вас, господине? Магически амулети? Носят късмет.
Оба изгледа свъсено превития на две продавач.
— Моля?
— Продавам специални магически амулети. Няма да сбъркате, само за едно сребърно пени.
— Какво правят?
— Ами, как да ви кажа, господине, те са вълшебни. Нима не ви се ще магията да облекчи борбата ви за по-добър живот? Да настрои съдбата във ваша полза. Само за едно пени.
Без истеричната му майка, която да го потиска и гълчи, съдбата и бездруго бе настроена благосклонно към него. Но нали обича да научава нови неща.
— Какво прави тази магия?
— Велики неща, господине. Велики! Вдъхва сила. Сила и мъдрост. Ще имате повече сила и мъдрост от всеки обикновен смъртен.
Оба се ухили.
— Това вече го имам.
За миг мъжът изгуби ума и дума, но веднага се окопити.
Хвърли поглед през рамо, за да види дали не ги гледа някой, после се приближи към Оба, за да му каже нещо поверително. Дори му смигна съзаклятнически.
— Вълшебните амулети ще ви помогнат и с момичетата, господине.
— Жените и бездруго не могат да ми се наситят.
Започваше да губи интерес. Тази магия му обещаваше все неща, които си има. Все едно мъжът да му бе казал, че амулетите ще му дадат две ръце и два крака.
Мърлявото човече се покашля, изхрачи се и пак се приближи.
— Не знам, господине, не ми се вярва някой да се е наситил на богатство и красиви…
— Ще ти дам едно медно пени, ако ми кажеш къде да на меря чародейката Алтея.
Дъхът на онзи вонеше. Оба го отблъсна от себе си. Продавачът вдигна пръст и го сви на кукичка. Тънките му веждици също се понадигнаха.
— Вие сте мъдър човек, господине, точно както казахте. Веднага разбрах, че има нещо във вас. Попаднахте точно на когото трябва — на човека, дето единствен на пазара може да ви свърши работа. — Удари се в гърдите. — Аз. Знам всичко по въпроса. Но както без съмнение би разбрал човек с вашия ум, подобна тайна и привилегирована информация ще ви струва доста повече от едно медно пени. Да, сър, доста повече. Но затова пък си струва.
Оба свъси вежди.
— Колко повече?
— Една сребърна марка.
Оба избухна в гърлен смях и тръгна да си върви. Не че нямаше парите, но не смяташе да се остави да го правят на глупак.