Колоните на сътворението

Онази жена — Дженсън — спомена за някакви четворки, които я преследвали. Четворки се изпращаха след видни личности. Оба се притесни да не би да погнат и него, нали и той вече беше важна клечка. Също като Дженсън, той бе дупка в света. Латея не му обясни точно какво е това дупка в света, но явно двамата с Дженсън бяха нещо по-специално. Имаха нещо общо помежду си.

Не беше изключено Господарят Рал да е научил за Оба, сигурно от продажната Латея, и да се е уплашил — при това с пълно основание — от неговото съперничество. Та нали Оба също е син на Мрачния Рал. Двамата братя би трябвало да са малко или повече равни. Господарят Рал владее магията, но пък Оба е непобедим.

При наличието на всичките тези потенциални проблеми Оба реши, че ще е най-добре да отиде в Двореца на баща си, за да види как точно стоят нещата.

Още преди да тръгне на север, си имаше своите тревоги. Но обичаше да посещава непознати места, защото така се научаваха нови неща. Запомняше ги и ги подреждаше в главата си на отделни списъци. Места, гледки, хора. Всичко си има своя смисъл. В някои по-спокойни моменти си прехвърляше наум списъците, търсеше връзки, надяваше се да получи просветление. Умът трябва да се тренира непрекъснато — това се бе превърнало в негова максима. Той е сам на този свят, няма кой друг да решава вместо него, няма кой да избира пътя му. Може да прави каквото си поиска, но има още много да учи и да расте.

Но поне вече не се налагаше да храни животните, да копае в градината, да оправя огради, плевни и къщи. Нито да се отзовава на истеричните крясъци и да се подчинява на всеки каприз на изкуфялата си майка. Нито да търпи омразните лекове на досадната вещица, лукавите и погледи. Нито да изслушва безкрайните тиради на майка си и да се подчинява на отровните и унижения.

Само като си помисли, че тази ненормалница го караше да изрива заледена купчина тор! Него, сина на Мрачния Рал! Как е търпял всичко това! Сигурно е човек с невероятно търпение — едно от многото му звездни качества.

След като маниакалната му майка цял живот яростно го кълнеше да не пилее пари по жени, първата работа на Оба при влизането му в първия голям град беше да намери най-скъпата местна курва. Едва тогава разбра защо майка му е била толкова категорична — защото преживяването е върховно.

Въпреки удоволствието не можеше да не признае, че и тези жени имат склонност да проявяват жестокост към хора с неговата чувствителност. Те също дебнеха сгоден случай да го накарат да се почувства малък и нищожен. Пронизваха го с тъй омразните му преценяващи, безчувствени погледи на височайше благоволение.

Беше сигурен, че за всичко е виновна майка му. Явно някак си успяваше да се пресегне дори от света на мъртвите, да достигне до неговия свят чрез леденото сърце на проститутката, за да го тормози в мига на върховна наслада. Сигурно мъртвешкият и глас шепти в ушите на продажните курви злонамерени слова. Типично в неин стил. Дори във вечния си сън няма да се успокои и да дари сина си с мир и удоволствие.