Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Заместник-председателят е шокиран за момент, после почти като нарушител, който е заловен, но не чувствува вина, се смее високо и продължително.
— О, разбирам — казва той. — Вие не знаете… нищо за… — После премисля дали си заслужава да се доизкаже, решава, че не, и не казва нищо повече.
Стигаме до разклона за Крейтър лейк и тръгваме нагоре по един хубав път към националния парк, чист, подреден и добре поддържан. Наистина не би трябвало да е иначе, но и с този си вид не печели от гледна точка на качеството. Превръща се в музей. Така е било, преди да дойде белият човек — красиви застинали потоци лава, хилави дървета и нито една кутия от бира никъде — но сега, след като белият човек е тук, изглежда подправено. Може би администрацията на парка би трябвало да струпа поне един куп кутии от бира по средата на всичката тая лава и тогава паркът ще оживее. Липсата на бирени кутии обърква.
При езерото спираме, протягаме се и се смесваме благоразположено с малката тълпа туристи, които държат фотоапарати и викат по децата: „Не се приближавай много!“, виждаме кола и каравани с номера от най-различни щати, виждаме и кратерното езеро с усещането: „Е, ето го там“, точно каквото е по картичките. Наблюдавам туристите, които също имат вид на нещо неприсъщо за мястото. Нямам нищо против цялата тая работа, само ми се струва, че е неестествено и че качеството на езерото се задушава от това изтъкване. Когато изтъкнем, че нещо притежава качество, то — качеството — тръгва да си ходи. Качеството е нещо, което забелязваме с крайчеца на очите си, така че аз гледам езерото долу, но усещам едно особено качество от студеното, почти мразовито слънце отзад и, кажи-речи, стихналия ветрец.
— Защо дойдохме тук? — пита Крис.
— Да видим езерото.
Не му харесва. Усеща фалша и се намусва, като търси най-точния въпрос, за да изрази това.
— Хич не ми харесва — казва.
Една туристка го гледа с изненада, после с възмущение.
— Ами какво можем да направим, Крис? — питам аз. — Просто трябва да продължаваме, докато открием какво не е наред или защо не знаем какво не е наред. Разбираш ли?
Не отговаря. Дамата се преструва, че не слуша, но неподвижността й показва, че слуша. Отивам към мотоциклета и аз се опитвам да се замисля, но нищо не излиза. Виждам, че му се плаче и се извръща, за да не забележа това.
Криволичим надолу и паркът остава зад нас. Поемаме на юг.
Казах, че заместник-председателят на Комисията по анализ на идеи и изследвания на методи бе шокиран. Той бе шокиран от това, че Федър не знаеше, че е попаднал в полесражението на може би най-известния академичен спор на столетието — спор, който ректорът на един калифорнийски университет определи като последен опит в историята да се промени направлението на един цял университет.
Проучванията на Федър разкриха кратката история на това прочуто въставане срещу емпиричното образование, което бе протекло в началото на тридесетте години. Комисията по анализ на идеи и изследване на методи бе остатък от този опит. Водачи на въстанието бяха Робърт Мейнард Хъчинс, който бе станал ректор на Чикагския университет, Мортимър Адлър18, чийто труд върху психологическите основи на закона за доказателствата бе нещо подобно на работата, извършвана от Хъчинс в Йейл, от Скот Буканън, философ и математик, и най-важният за Федър — сегашният председател на комисията, който по онова време е бил специалист по Спиноза и средните векове в Колумбийския университет.
Адлъровите проучвания върху доказателствата, обогатени с четене на класиците от западния свят, стигат до извода, че човешката мъдрост е напреднала сравнително незначително в днешно време. Адлър непрекъснато се връща към Тома Аквински, който взема Платон и Аристотел и ги прави част от своя средновековен синтез на гръцка философия и християнска вяра. Работата на Аквински и на гърците, както ги разбира той, за Адлър е връх на духовното наследство на Запада. Ето защо те дават аршин на всеки, който търси добрите книги.
В Аристотеловата традиция, както я интерпретират средновековните схоластици, човекът бива смятан за рационално животно, способно да търси, да определя добрия начин на живот и да го постига. Когато този „първи принцип“ бива възприет от ректора на Чикагския университет, отзвукът му в образователната система става неизбежен. Прочутата програма на Чикагския университет „Велики произведения“, реорганизацията на университета в аристотеловско направление и основаването на „колежа“, в който се въвежда изучаване на класиците от петнадесетгодишни ученици, това са част от резултатите.
18
Мортимър Джеръм Адлър — американски философ. — Б. пр.