Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Направо нечувано.
И това не бе само предизвикателство да го изгонят. Тук с особена сила прозират мегаломания, мания за величие, пълна загуба на способността да разбира значението на онова, което казва на другите. Така е погълнат от собствения си свят на качествена метафизика, че вече не може да види нищо извън него, и понеже никой друг не разбира този свят, той е обречен.
Мисля, тогава той е смятал, че онова, което казва, е вярно и няма значение дали начинът, по който го излага, е чуван или нечуван. Казаното е толкова голямо, че няма време да го разкрасява. Ако Чикагският университет обръща внимание по-скоро на естетичното в думите му, отколкото на рационалното им съдържание, то той изменя на основната си задача като университет.
Това обяснява всичко. Той действително е вярвал.
Това не е просто още една интересна идея, която ще бъде изпитана по съществуващите рационални методи. Това е вариант на самите рационални методи. Обикновено когато човек представя нова идея в академична среда, предполага се той да е обективен и безпристрастен. Но тази идея за качеството поставя под съмнение именно тази постановка — за обективност и безпристрастност. Това е маниерничене, подходящо само за дуалистичния начин на мислене. Дуалистичните постижения се постигат чрез обективност, но не и творческите.
Обладан е бил от вярата, че е намерил отговора на една от загадките на вселената, разрязал е гордиевия възел на дуалистичната мисъл с една дума — качество — и няма да позволи никому да обуздае тази дума отново. И в своята вяра не разбира колко чудовищно мегаломански звучат думите му в ушите на другите. Или ако разбира, не дава пет пари. Казаното е мегаломанско, но ако е вярно? Ако греши, какво от това? Но ако е прав? Да е прав и да зареже всичко, за да задоволи вкусовете на учителите си, това би било чудовищно!
Така че просто не го интересува как звучи за другите. Чист фанатизъм. В ония дни той живее в изолиран свят на проповеди. Никой не го разбира. И колкото повече хора показват как не разбират, а онова, което разбират, не им харесва, толкова по-фанатизиран и неприятен става той.
Предизвикателството му получава очаквания прием. След като материалният му предмет е философията, трябва да кандидатствува пред философската катедра, а не пред комисията.
Федър послушно прави това, после той и семейството му натоварват в колата и караваната цялото си имущество, казват довиждане на приятелите си и се готвят да потеглят. Точно когато заключва за последен път вратата на къщата, пощаджията носи писмо. То е от Чикагския университет. В него пише, че там не го приемат. Нищо повече.
Очевидно за решението е повлиял председателят на Комисията за анализ на идеи и изследване на методи.
Федър взима хартия от съседите и пише до председателя, че след като вече е бил приет от Комисията за анализ на идеи и изследване на методи, ще трябва да си остане към нея. Това е доста буквоядски ход, но по това време Федър вече е развил вещина на стар воин. Това извъртане, това бързо хлопване на философската врата, показва, че по някаква причина председателят не може да го изхвърли през парадния вход на комисията, дори с това безобразно писмо в ръка. Това вдъхва на Федър известна вяра. Без странични врати, моля. Щеше да им се наложи да го изхвърлят през парадния или въобще нямаше да могат да го изхвърлят. Може би нямаше да им се удаде. Добре. Той не иска тази дисертация да дължи каквото и да било на когото и да е.
Движим се край източния край на езерото Кламат, по трилентов път, в който има много от настроението на двадесетте години на века. Всички тия пътища с по три платна са оттогава. Спираме за обяд в едно ханче от същата епоха. Дървена конструкция с остра нужда от боядисване, неонови реклами за бира във витрината, чакъл и маслени петна по него вместо морава.
Вътре в тоалетната седалката е спукана, а мивката е покрита с ивици мръсотия, но по обратния път към нашето сепаре хвърлям отново поглед към съдържателя на бара. Лице от двадесетте години. Открито, лишено от студенина и непреклонно. На негова територия сме. Гости сме му. И ако не му харесваме кюфтетата, най-добре е да си затваряме устата.
Донасят ги. Оказват се много вкусни — с резен сладък бермудски лук по средата, а бутилираната бира е чудесна. Цял един обяд за много по-малко, отколкото бихме платили в някое от ония свърталища на стари дами с пластмасови цветя на витрината. Докато ядем, виждам в картата, че преди доста път сме завили не където трябва и сме могли да стигнем до океана много по-бързо от другаде. Горещо е, характерна за западното крайбрежие лепкава горещина, която след жегата на пустинята е много потискаща. Това, което виждам наоколо, наистина е подражание на източните щати и ми се ще колкото е възможно по-бързо да стигнем до океана, където е прохладно. Мисля за това по целия източен бряг на езерото Кламат. Лепкава горещина и тревога като през двадесетте години… Такова бе усещането в Чикаго през онова лято.