Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Дощя и се да се изсмее, но се овладя.
— Явно не си забелязал оръжието под леглото му.
— Оръжие? Знаеш ли колко…
— Беше двуръчен кремъчен меч. Оръжието на Т’лан Имасс, Перла. Сигурно тежи колкото мен.
Той не каза нищо през целия път до „Силанда“.
Кеят, на който беше привързан корабът, се пазеше добре, но Перла явно бе получил разрешение предварително, защото ги пуснаха на разбитата палуба и ги оставиха сами.
Лостара огледа средната част — обгорена от езиците на пламъците и оцапана с тиня. Около главната мачта бе струпана странна пирамидална грамада, покрита с намаслен брезент. Такелажът и платната бяха нови, явно взети от други съдове.
Перла се загледа в пирамидата и изведнъж изруга.
— Познаваш ли го този кораб?
— Познавам, че е кораб.
— Аха. Стар кюонски дромон от предимперски стил. Но повечето дърво и оборудване е от Дрейф Авалий. Знаеш ли нещо за Дрейф Авалий?
— Митичен остров край брега на Кюон Тали. Дрейфуващ остров, населен с демони и призраци.
— Не е митичен и наистина дрейфува, макар че, изглежда, описва груб кръг. Колкото до демоните и призраците… едва ли са нещо страшно. — Отиде до пирамидата и дръпна покривалото.
Отрязани глави, грижливо подредени, всички с лицата навън; очите примигваха, вторачени в двамата. Лъщеше прясна кръв.
— Щом казваш — задавено промълви Лостара и отстъпи назад.
Дори Перла изглеждаше изненадан — сякаш откритото от ръката му не съвпадаше напълно с очакваното. След дълго мълчание се пресегна и топна пръст в локвата кръв.
— Още е топла…
— Н-но… това е невъзможно.
— По-невъзможно от факта, че тези проклети неща са все още в съзнание — или най-малкото живи? — Изправи се и махна широко с ръка. — Този кораб е като магнит. Тук има пластове и пластове магия, просмукана в самото дърво, в скелета. Загръща те с тежината на хиляда плаща.
— Нима? Не го усещам.
Той я погледна безизразно, после отново се обърна към грамадата отрязани глави.
— Както виждаш, не са нито демони, нито призраци. Тайст Андий са повечето. Няколко моряци от Кюон Тали. Хайде да огледаме капитанската каюта — от нея магията извира на вълни.
— От кой вид магия, Перла?
Той вече крачеше към люка. Махна небрежно с ръка.
— Куралд Галайн, Телланн, Куралд Емурлан, Рашан… — Изведнъж млъкна и я изгледа. — Рашан. И ти не усещаш нищо?
Тя сви рамене.
— Има ли… още глави… вътре, Перла? Ако има, бих предпочела да…
— Идваш с мен.
Влязоха. Стените и подът бяха от черно дърво. Въздухът бе сякаш натежал от спомени за жестокост. Един труп с посивяла кожа бе прикован с грамадно копие за капитанския стол. Още тела бяха проснати тук-там, сякаш някой ги е сграбчил, прекършил ги е и ги е захвърлил.
Претъпканата каюта с нисък таван бе озарена от смътна светлина с неведом източник. Освен петната по пода, от втрита отатаралска прах.
— Тия тук не са Тайст Андий — измърмори Перла. — Трябва да са Тайст Едур. О, тук гъмжи от загадки. Геслер ми каза за екипажа гребци в трюма — обезглавени тела. Горките Тайст Андий на палубата. Чудя се кой ли е убил тези Едур…
— Всичко това с какво ни води по дирите на Фелисин, Перла?
— Била е тук, нали? Видяла е всичко това. Капитанът тука е имал свирка, вързана на шията му, с нея е командвал гребците. Изчезнала е, уви.
— А без тази свирка корабът просто си седи тук.
Мъжът кимна.
— Колко жалко, нали? Представи си: кораб с екипаж, който не трябва да храниш, не се нуждае от почивка, никога не се бунтува.
— Можеш да си го задържиш. — Лостара се обърна към вратата. — Мразя корабите. Винаги съм ги мразила. А този го напускам веднага.
— Не виждам причина да не те придружа — сви рамене Перла. — Път ни чака в края на краищата.
— Нима? Накъде?
— „Силанда“ е пътувал през лабиринти — от мястото, където го е намерил Геслер, докато не се появи отново в този свят. Доколкото схващам, този път е прекосил континента, от Северно Отатаралско море до залива Ейрън. Щом Фелисин, Хеборик и Баудин са скочили от борда, напълно е възможно да са се появили някъде по този път.
— За да се озоват в разгара на въстанието.
— В сравнение с това, от което са бягали, напълно е възможно да са го приели за далеч не толкова ужасна перспектива.
— Докато не са се натъкнали на банда разбойници.
Девета рота на капитан Кенеб бе призована да се яви на три етапа на парадния терен. Предварително предупреждение нямаше — просто пристигна офицер и заповяда войниците да се изнесат на бегом.
Най-напред тръгнаха Първо, Второ и Трето отделение — тежката пехота, всичко трийсет войници с плочеста броня и плетени задтилници, леки щитове и дълги копия, къси копия за мушкане, стегнати на гърбовете, шлемове със забрала и с гребени, с кортици и двуроги къси вили на коланите.