Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
— Трут? Той кой е?
— Оня, дето току-що се показа от вратата зад тебе… дошъл е да ми донесе още кости. — И подвикна: — Няма защо да се ослушваш, Трут. Всъщност тази красавица тука има въпроси за теб.
„Още един със странната кожа.“ Огледа колебливо приближаващия се висок длъгнест младеж, понесъл друга издута торба, от която на прашен облак се сипеше пясък. „Гуглата да ме вземе, хубаво момче… макар че тази измъчена физиономия би ми скъсала нервите.“
Тя се изправи и каза с малко желязна нотка в гласа:
— Искам да чуя за Фелисин.
Пела я изгледа рязко.
Двете кучета се бяха събудили, но останаха да си лежат, вторачени в момчето. Трут остави торбата, погледна я и изведнъж се скова, на лицето му изби червенина.
„Моят чар. Не Пела ще запомни този ден. Не Пела ще намери днес някого, когото да обожава.“
— Кажи ми какво стана на западния бряг на остров Отатарал. Срещата стана ли, както беше замислена?
— Мисля, че да — отвърна той. — Но ние нямахме нищо общо с този план — просто случайно се оказахме в същата лодка с Кълп, а Кълп беше изпратен да ги вземе.
— Кълп ли? Кадровият маг от Седма?
— Да, той. Беше изпратен от Дюйкър…
— Имперският историк? — „Богове, що за заплетена диря?“ — И защо пък ще има интерес да спасява Фелисин?
— Кълп каза, че било несправедливост — отвърна Трут. — Само че бъркате — Дюйкър искаше да помогне не на Фелисин. Беше заради Хеборик.
— Ако изкарате Дюйкър предател… премисли го хубаво, момиче — тихо каза Пела. — Това е Ейрън все пак. Градът, който гледаше. Който видя как Дюйкър доведе бежанците и ги спаси. Казват, че бил последният, минал през портата. — Гневът в думите му бе неприкрит. — А Пормквал заповяда да го арестуват!
— Знам — отвърна Лостара горчиво. — Блистиг пусна Червените мечове от тъмницата. Бяхме на стената, когато Пормквал изкара войската си в равнината. Ако Дюйкър е искал да спаси свой приятел и учен, нямам нищо против. Ние търсим следите на Фелисин.
Трут кимна.
— Тавори ви е изпратила, нали? Вас и онзи Нокът вътре, дето разпитва Геслер и Сторми.
Лостара за миг затвори очи.
— Боя се, че ми липсва дискретността на Перла. Тази мисия уж трябваше да е тайна.
— Мен не ме притеснява. — Пела сви рамене. — А теб, Трут?
Високият младок кимна.
— Всъщност е без значение. Фелисин е мъртва. Всички са мъртви. Хеборик, Кълп. Всички загинаха. Геслер тъкмо разказва тази част.
— Разбирам. Все едно, моля не го казвайте на никой друг. Ще си свършим задачата, макар и само за да приберем костите й. Техните кости.
— Това би било добре — въздъхна Трут.
Лостара понечи да си тръгне, но Пела й махна с ръка.
— Вземи. — Подаде й костта, в която беше дълбал дупка. — И го носи така, че да се вижда.
— Защо?
Пела се намръщи.
— Току-що ни помоли за услуга…
— Добре. — Тя взе ужасната вещ от ръката му.
Перла се появи на вратата.
— Лостара? Приключи ли тук?
— Да.
— Време е да си тръгваме тогава.
Разбра по изражението му, че и той е научил за смъртта на Фелисин. Но сигурно с повече подробности от малкото, което й каза Трут.
Двамата се върнаха мълчаливо в конюшнята, после излязоха на двора и отидоха портата. Крилата се отвориха широко и войникът — Мейби — им махна за изпроводяк. За миг погледът й се спря на балата слама, която странно потръпваше, готова сякаш да се разтопи, но Перла я подкани с ръка.
Щом се отдалечиха от имението, Нокътят изпъшка:
— Трябва ми лечител.
— Куцането ти едва се забелязва.
— Години на дисциплина, скъпа. А ми иде да изрева. Последния път, когато изтърпях такава сила, беше с оня демон Семк. Онова богче. У тези тримата, Геслер, Сторми и Трут, има нещо много по-странно от кожата.
— Някакви хипотези?
— Минали са през лабиринт на огън… И по някакъв начин са оцелели, макар че Фелисин, Баудин и Хеборик не са. Но какво точно е станало с тях си остава неизвестно. Геслер само допуска, че са мъртви. Но ако с тия се е случило нещо необичайно в лабиринта, защо да не е станало същото и с падналите през борда?
— Съжалявам. Не ми казаха подробности.
— Трябва да навестим един задържан кораб. Ще ти обясня по пътя. А, и друг път не предлагай да платиш нечий дълг… преди да си разбрала колко е голям.
„А ти друг път оставяй арогантността си зад вратата на конюшните.“
— Добре.
— И престани да попечителстваш над мен.
Тя го изгледа.
— Посъветва ме да използвам чара си, Перла. Не е моя вина, че притежавам повече от това качество от теб.
— Нима? Виж какво, онзи ефрейтор извади късмет, че ти застана между двама ни.