Град от кости

Тя се промъкна покрай боклукчийската кофа в началото на уличката. Усещаше гърлото си да гори всеки път когато си поемеше въздух. Въпреки че главната улица бе потънала в сумрак, в уличката беше тъмно като в нощ. Едва успя да различи Ходж, който беше застанал в другия край на уличката, която свършваше в задната част на ресторант за бързо хранене. Наоколо бяха пръснати боклуци от ресторанта: препълнени торби с храна, мръсни картонени чинии и пластмасови прибори, които изхрущяха неприятно под ботушите му, когато той се обърна и я погледна. Клеъри си спомни едно стихотворение, което бяха чели в час по английски: Намираме се в алеята на плъховете, където мъртвите са оставили своите кости.

— Последвала си ме — каза той. — Не биваше да го правиш.

— Ще ви оставя на мира само ако ми кажете къде е Валънтайн — рече тя.

— Не мога да направя това. Той ще разбере, че съм ти казал, и тогава край на свободата ми, а също и на живота ми.

— Това така или иначе ще стане, когато Клейвът разбере, че сте дали Бокала на смъртните на Валънтайн — отбеляза Клеъри. — След като ни изиграхте да го намерим за вас. Как можете да живеете с тази мисъл, знаейки какво планира да направи Валънтайн с Бокала?

Той я прекъсна с кратък смях.

— От Валънтайн се боя повече, отколкото от Клейва. Ако си умна, и при теб би трябвало да е така — каза той. — Той щеше да се добере до Бокала със или без моя помощ.

— И не ви интересува, че той ще го използва, за да убива деца?

По лицето му трепна мускул и той пристъпи напред. Тя видя нещо да проблясва в ръката му.

— Това наистина ли има толкова голямо значение за теб?

— Вече ви казах — рече Клеъри. — Не мога просто да си тръгна.

— Много лошо — каза той и тя го видя да повдига ръката си… и изведнъж си спомни как Джейс беше казал, че оръжието на Ходж е бил чакрамът, летящият диск. Тя се наведе точно преди да види как металният диск лети към главата й. Той изсвистя на няколко сантиметра от лицето й и се заби в металния противопожарен изход вляво от нея.

Тя се изправи. Ходж я гледаше, а в дясната му ръка блестеше втори метален диск.

— Все още можеш да избягаш — каза той.

Тя инстинктивно вдигна ръце, макар логиката да й подсказваше, че чакрамът ще ги нареже на парчета.

— Ходж…

Нещо се изправи пред нея, нещо голямо, сиво-черно и живо. Тя чу как Ходж извика от ужас. Докато препъвайки се отстъпваше назад, Клеъри видя нещото по-ясно, видя как то застана между нея и от Ходж. Това беше вълк, дълъг над метър и осемдесет, с лъскава черна козина с една сива ивица.

Ходж, хванал металния диск в ръка, беше бял като платно.

— Ти — каза задъхано той и Клеъри с изненада установи, че говори на вълка. — Мислех, че си избягал…