Последният валс на Матилда

— Поздравления — каза студено Джени и обърна глава настрани тъкмо навреме, за да избегне целувката по бузата.

— Джени — прошепна тихичко Брет в косата й. — Не е така, както изглежда.

Тя го погледна право в очите и там видя нещо, което накара сърцето й да забие по-силно, но после зърна собственическия жест, с който Лорейн държеше ръката на Брет и разбра, че се е подвела.

— Ще се видим в Чаринга, господин Уилсън.

Когато се обърна към Чарли и Даян, Джени чу кикотенето на Лорейн и се насили да вземе чаша с шампанско и да се включи в общия разговор, сякаш не се бе случило нищо. И все пак нещо се бе случило. Каква игра играеше Брет? И защо очите му говореха едно, а вършеше съвсем друго?

Остатъкът от деня се стопи бързо. Палатките и шатрите на панаира бяха събрани. Джени се извини на Чарли и другите, уговори се с един от овчарите да върне камионетката в Чаринга и се качи в ярко боядисаната каравана на Даян.

— Добре дошла в Тревър — каза Даян и завъртя ключа в стартера. — Има всички екстри, дори и климатик.

Джени хвърли един поглед назад. Импровизирано легло заемаше голяма част от пространството, от тавана висеше саронг от Бали, скицници и стативи лежаха струпани върху резервните гуми и тубите с вода.

— Това ми напомня на нещо — каза тя с усмивка.

Даян се разсмя.

— Точно така. Тревър би могъл да е близнак на Алън.

Джени се облегна назад и се загледа в бързо сменящия се пейзаж. Алън беше името на караваната, с която пътуваха в Европа. Купиха я в Ърл Корт. Беше боядисана в синьо, от едната страна беше изрисувана огромна вълна, а от другата — слънце, луна и звезди. Целият покрив бе зает от австралийското знаме, а върху задните врати се смееха огромни слънчогледи. Тревър пък имаше от двете си страни изрисувани оранжеви пламъци, черепи на вратите, а на покрива — символи за забрана на използването на бомби. Послания на едно друго поколение, но по същество — едни и същи.

— Чудно ми е какво ли е станало с бедния стар Алън?

Вниманието на Даян беше изцяло погълнато от преодоляването на трудното трасе, докато следваше колите на Скуайърс.

— Вероятно още е в движение — каза с тъга в гласа. — Беше много хубава кола.

После замълчаха. Когато Даян отби в алеята пред Караджонг, Джени се усмихна на реакцията на приятелката си.

— Каква невероятна къща. Чудесна е.

— Почакай да влезеш вътре — каза хитро Джени.

В преддверието ги посрещна Хелън.

— Надявам се, нямате нищо против да сте в една стая? Къщата е препълнена с гости.

Джени и Даян се усмихнаха една на друга, видимо доволни.

— Ще бъде като в добрите стари времена, Хелън. Няма проблем.