![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
— Идва по защитената мрежа, господине, директно от нашите спътници за откриване на ядрени атаки.
Колдхейвън махна и на двамата да млъкнат.
— Това прилича малко на проблемите, с които се е сблъскал моят предшественик.
Дъгуей изгледа ядосано бившето си протеже… и като че значението на ставащото бавно започна да стига до ума му.
— Да…
Колдхейвън изсумтя.
— Не сме само ние. Разни слухове се носеха по неизключеното аналогово радио. — Все още имаше хора, които използваха подобни неща. Ъндървил имаше агенти в провинцията, които се съпротивляваха на всякакви технически нововъведения. Изненадата беше, че който и да било в Териториалното командване слуша подобни комуникации съвсем насериозно. Колдхейвън забеляза израза на лицето й. — Жена ми работи в техническия музей на брега. — По лицето му трепна усмивка. — Тя казва, че старите й радиоприятели не са откачалки. И освен това сега те виждат невъзможното. В миналото бихме могли да припишем противоречията на нечий идиотизъм. Сега… — До момента на удара по все по-стесняващите се мишени-кръгове оставаха някакви си три минути. Сега всички разузнавателни спътници показваха една и съща цел: Далечният Юг.
Ъндървил се поколеба за момент. Цялата параноя на Рачнер… е истина?
— Значи може би изстрелването е фалшиво. Всичко, което виждаме…
— Или поне всичко, което виждаме в мрежата…
— … може да е лъжа. — Това беше най-екстравагантният кошмар на всеки технофоб.
Най-накрая смисълът на ставащото започна да достига до Дъгуей. Рушеше се една вяра, градена двайсет години.
— Но шифроването, кръстосаната проверка… какво да правим, Елно?
Елно като че се беше оклюмал. Те приеха теорията му, и това ги водеше до гибел.
— Можем… Можем да се изключим. Да прекъснем връзките на командването и комуникациите с мрежата. На мен ми прилича на опция във военна игра — само дето и това сме го играли в мрежата!
Белга обгърна с ръка раменете му.
— Аз ви казвам — направете го. Ще използваме аналоговото радио от музея. Аз също разполагам с хора — куриери. Ще стане бавно… — Твърде, твърде бавно, но поне щяха да открият какво имат насреща си.
В мрежата имаше и други, с които можеше да се свърже само за миг — Нишнимор, самият крал — ала сега като че на нищо не можеше да има доверие. Дъгуей беше налице, но командващият офицер на Центъра за командване и контрол беше Елно Колдхейвън. Колдхейвън се поколеба, но не отстъпи пред Дъгуей. Извика главния си сержант:
— План „Изопачаване в мрежата“. Искам известието да бъде занесено на ръка в музея.
— Тъй вярно! — техникът беше проследил разговора и изобщо не изглеждаше толкова втрещен, колкото началниците му. Кръгчетата-мишени показваха две минути до удара. На видеокартината от Парламента цареше пълен хаос. За миг ужасът от тази сцена скова Ъндървил. Горките паяци. Преди, войната беше злокобен облак на хоризонта. Сега Избраните на Юга се оказаха в епицентъра на ядрен взрив — оставаха им по-малко от две минути живот. Някои седяха неподвижно, втренчили поглед нагоре — там, където щяха да избухнат мегатоните. Други търчаха панически надолу по застланите с килими стълбища и търсеха начин да излязат навън, да слязат по-надолу. А някъде извън полезрението им същата участ очакваше и генерала.
По някакво чудо главният сержант разполагаше с копия на хартия на План „Изопачаване в мрежата“. Той ги раздаде на техниците си и започна процедурата по отварянето на противоударните врати на Центъра.
Но вратите вече се отваряха. Белга настръхна. Нищо не биваше да влиза тук до края на дежурството или докато Колдхейвън не зададе освобождаващия код. Влезе един страж със сбъркана походка — вървеше назад. Държеше оръжието си под много неудобен ъгъл.
— Видях разрешителното ви, госпожо, но не е позволено…
Подир думите му отекна един почти познат глас:
— Глупости! Ние имаме разрешение, а вие видяхте, че вратите се отвориха. Моля ви, дръпнете се. — В залата влезе млада жена-лейтенант. Проста черна униформа, стройно, смъртоносно телосложение. Сякаш Виктъри Смит не само бе избягала от Юга, но и се беше върнала тук толкова млада, както първия път, когато Ъндървил я видя. След лейтенанта влязоха едър ефрейтор и екип от бойци. Повечето натрапници носеха тежки нападателни оръжия.
Генерал Дъгуей изля поток от гняв и възмущение върху младия лейтенант. Дъгуей беше глупак. Повече от всичко това приличаше на удар за обезглавяване — но защо не стреляха? Елно Колдхейвън заобиколи предпазливо зад бюрото си. Ръцете му се протегнаха към някакво невидимо чекмедже. Белга пристъпи между него и натрапниците и заяви: