Абсолютен контрол [bg]

В летището Мери се вмъкна в първия магазин за електронна техника и си купи телефон с предплатена карта за 29,95 долара. Пусна кутията на лентата, сложи кредитната си карта до нея и потропа нетърпеливо с крак, докато касиерката маркираше поръчката.

- Извинете, госпожо, но тази карта е отхвърлена.

- Опитайте отново - каза Мери. - Ако обичате.

Касиерката прекара картата за втори път през четеца.

- Съжалявам, госпожо. Картата е отхвърлена.

- Сигурна ли сте?

- Съжалявам.

Точно сега ли... Мери прибра картата в портфейла си и извади друга. Проблемът беше в касата, не в картата й. Тя помнеше баланса си, както заклет фен помни резултатите и головата разлика на любимия си отбор.

- Тази трябва да е наред.

Обърна се и огледа тълпите, суетящи се във всички посоки. Никога не беше харесвала Лае Вегас. Самата идея за това място дразнеше калвинистките й корени. Не заради греховност- та или порочността, а заради прахосничеството. Почти всички хора, които виждаше, изглеждаха така, сякаш трябваше да се мъчат да спестят пари, а не да ги дават на едноръкия бандит.

Тя се прозя. Не беше спала от повече от двадесет и четири часа, но по време на полета не успя дори да дремне, колкото и да се опитваше. Беше твърде притеснена за Джес и за всичко.

- Госпожо?

Тонът на младата жена подсказа на Мери, че нещо не е наред.

- Да?

- И тази карта е отхвърлена.

- Сериозно? Никога не я използвам, това е картата ми за спешни случаи.

- Мога да кажа само какво се изписва на четеца.

Мери си взе картата по-скоро ядосана, отколкото объркана.

- Мога ли да ви дам друга? Наистина сигурна съм, че проблемът е в машината ви.

- Госпожо, моля ви - касиерката погледна зад Мери, където вече се беше образувала опашка. - Приемаме и пари в брой.

Мери плати за телефона с последните си две банкноти по двадесет долара. Минута по-късно вече беше на ескалатора и се спускаше към стоянката на такситата. Набра номера на Гарет, но обаждането се прехвърли към гласова поща. Хлапета, помисли си тя сърдито. По цял ден бяха забили носове в телефоните си, но не вдигаха, когато някой им звънеше.

- Отново е майката на Джеси. Надявам се, че си й предал съобщението ми. Току-що кацнах и отивам в полицейското управление. Моля, обадете ми се на този номер веднага щом си прослушаш пощата.“

Тя мина покрай лентите за получаването на багажа и се насочи към изхода. През витрината видя, че се е извила огромна опашка за таксита. Тя забави крачка, като разбра, че девет долара и някакви центове няма да й стигнат за сметката до полицейското управление.

До стената забеляза банкомат. Тя пъхна картата в процепа и потръпна. Стори й се, че някой я хваща със студена ръка за рамото, а един ужасен глас й шепне в ухото, че картите й са отхвърлени и това не е никаква грешка. Тя тръсна глава. Разбира се, че беше грешка. Машините постоянно грешаха. Всичко с кредита й беше наред.