Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Стратегията ми беше съвсем простичка. Заставах на такова място, че всички да ме виждат, и гледах страшно. Бях облечен в една от онези смехотворни бели роби, които така впечатляват обикновените хорица, и носех в ръка тоягата, отрязана още в Толнедра. Репутацията ми сред алорните беше впечатляваща, а допълнителните атрибути удвояваха ефекта. Младите риванци се държаха почти през цялото време учтиво и с уважение. Никой от тях така и не се опита да прикотка Поулгара в някое тъмно ъгълче.
Поул, естествено, се забавляваше като никога досега. Не бих казал, че окуражаваше ухажорите, но се усмихваше лъчезарно и от време на време дори казваше по някоя нежна дума. Не е много мило от моя страна да го казвам, но ми се струва, че тя дори тайничко се забавляваше от физиономиите по лицата на младите ривански момичета, които определено не бяха изпълнени с любов към нея.
Бяхме прекарали около седмица в двора на Рива, когато пристигна малка флотилия от кораби на Черек. Другите алорнски крале вече бяха пристигнали за сватбата на Рива.
За мен беше истинско удоволствие да се видя отново с Черек и неговите синове, макар да не ни остана много време за разговори насаме. Поул ме увери, че може да се грижи сама за себе си, но аз нямах никакво намерение да рискувам.
Да, Поулгара, разбира се, че ревнувах. Нима всеки баща не ревнува поне мъничко? Знаех чудесно какво се върти в празните глави на тия млади юначаги и определено не смятах да оставям инициативата в техните ръце.
Няколко дни след пристигането на Черек, Белдин дойде при мен. Аз си стоях все на същото място, с все същата страшна физиономия, а Поулгара, както обикновено, разбиваше сърца на поразия.
— Мисля, че няма да е зле да поговориш с Мечото рамо — ми каза Белдин.
— Така ли?
— Сватбата на Рива вече наведе Алгар и Драс на някои определени мисли.
— Какви по-точно?
— Няма ли да пораснеш, Белгарат? Независимо от чувствата, които Рива и Белдаран изпитват един към друг, това си остава политически брак.
— Теологически, за да бъдем по-точни.
— Все тая. Драс и Алгар вече са се размислили за преимуществата, които би могъл да им донесе един евентуален брак с Поулгара.
— Това е смешно!
— Не съм аз този, който си прави подобни сметки, така че не го казвай на мен. Рано или късно някой от двамата ще отиде при Черек и ще го помоли да говори с теб за това. После пък Черек ще дойде при теб с някакво предложение. Затова по-добре изпревари събитията и не му позволявай да се излага така. Не забравяй, че алорните все още са ни нужни като съюзници.
Казах няколко думички, които просто ще пропусна, и после се надигнах.
— Ще наглеждаш ли Поулгара вместо мен?
— Защо не.
— Оня високия с русата коса въобще не го изпускай от поглед. Син е на един от старейшините, а този остров е твърде малък за война между клановете. — После отидох да потърся Мечото рамо.
Пред него поразтеглих малко истината и му казах, че Алдур е наредил Поулгара да остане при мен в Долината, което означава, че тя не бива да се омъжва известно време. След като веднъж бях неутрализирал бащата, Алгар и Драс можеха да врънкат колкото си искат. Черек просто нямаше да се съгласи да им посредничи.
Черек беше остарял видимо от времето на нашето приключение в Малория. Брадата и косата му бяха посивели, а очите му изглеждаха някак уморени. Той ми каза, че надраките проучвали областите около източната граница на Драс, а мургите дори вече се осмелявали да преминават границата на Алгария.
— Може би няма да е зле да ги плеснем овреме през ръцете — казах му аз.
— Драс и Алгар вече работят по въпроса — отвърна ми той. — На практика все още сме във война с ангараките, което значи, че дори да опитат да протестират на дипломатическо ниво, ние пак ще бъдем в силна позиция.
— Черек, съмнявам се, че точно ангараките ще се опитат да въртят дипломация с нас — казах аз.
— Светът става все по-цивилизован от ден на ден, Белгарат. Толнедранците, да речем, вече се опитаха да ни изиграят няколко дребни номерца от тоя сорт.
— Нима?
— Опитаха се да ме накарат да подпиша някакъв нов закон срещу „пиратството“. Ти чувал ли си някога нещо по-абсурдно? Какви закони може да има в открито море?
— Толнедранците са си такива. И моля те, кажи на Драс и Алгар да си търсят невести някъде другаде. Поулгара не е свободна в момента.