Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Аз не съм имал привилегията — казва Пърс, изчервявайки се, — да видя Анджелика по бански костюм. Не съм сигурен, че ще мога да го понеса. Бих се изкушил да се бия с всеки мъж на плажа, който се загледа в нея.
— Е, сигурно нямаше да ви е лесно този ден. От всички страни я поглъщаха с очи.
— Не ми казвайте — моли Пърс. — Преди време мислех, че е стриптизьорка — това едва не разби сърцето ми.
— Тази очарователна млада жена — стриптизьорка? Как е възможно?
— В случая стана грешка с две отделни личности. Оказа се, че е била сестра й.
— О, тя има сестра?
— Сестра-близначка. Лили се казва. — Колко отдавна му се струва сега времето, когато преследваше сянката на Анджелика из бардаците на Лондон и Амстердам. Споменът за „Гърлс Ънлимитид“ насочва мислите му към Бернадет и му напомня, че все още носи в себе си, непредаден, документа, подписан от Максуел. В радостта си, че е попаднал на следите на Анджелика, той съвсем бе забравил за Бернадет. Как можа? Спомня си срещата с Черил Съмърби на Хийтроу — Черил, която необяснимо се разплака над разписанието на полетите за Женева. Какви странни и непредвидими същества са жените!
А сега, ето и мис Мейдън го изненадва с неочакван признак на женска чувствителност. Тя изглежда бледа и се олюлява на стола, като че ли ей-сега ще припадне.
— Да не ви е зле, мис Мейдън? — пита разтревожено той, подкрепяйки я с ръка.
— От жегата е — мълви тя. — Боя се, че ми идва твърде много в средата на деня. Бихте ли ми помогнали, струва ми се, че най-добре е да се върна в хотела и да полегна.
Съвсем случайно, Фулвия и Ернесто Моргана кацат на летището в Милано по едно и също време — тя от Женева, той — от Хонолулу. Те се срещат в залата за получаване на багажа и се прегръщат стилно, целувайки се по двете бузи.
— О! — възкликва Фулвия. — Брадата ти е набола, carissimo!
— Scusi, скъпа моя, полетът беше продължителен, а ти знаеш, че аз не обичам да се бръсна в самолети поради опасността от внезапна турбулентност.
— Разбира се, любов моя — уверява го Фулвия. Ернесто употребява старомоден бръснач, много удобен за рязане на гърла. — Добре ли мина конференцията?
— Чудесно, благодаря. Хонолулу е изключителен. Постиндустриалното общество в действие. Трябва да отидеш там някой ден. А ти?
— Конференцията по наратология беше скучна, но пък Виена беше очарователна. В Лозана пък беше точно обратното. А, багажът пристига.
Фулвия е оставила бронзовото си масерати на паркинга на летището и двамата влизат в колата, за да се приберат с нея.
— Срещна ли интересни хора? — пита тя, като минава в бързото платно и светва предупредително към един муден фиат.
— Да. Синьора Пабст, чийто доклад коментирах, се оказа невероятно млада и невероятно красива, както и изключителен познавач на Ариосто.
— Спа ли с нея?
— За съжаление нейният интерес към мен бе чисто професионален. Професор Зап беше ли във Виена?
— Очакваха го, но той не дойде по неизвестни причини. Запознах се с негов приятел, Сай Гутблат.
— Спа ли с него?
Фулвия се засмива.
— Щом ти не си спал с мис Пабст, и аз не съм спала с г-н Гутблат.
— Но аз наистина не съм спал с нея! — протестира Ернесто. — Тя не е такова момиче.
— Има ли още момичета, дето не са такива момичета? Добре, вярвам ти. Та с кого значи спа?
Ернесто свива рамене.
— Само с две курви.
— Колко банално, Ернесто!
— С двете наведнъж — казва той за свое оправдание. — Е, как беше г-н Гутблат?
— Г-н Гутблат изглеждаше обещаващо, но се оказа, че няма нито въображение, нито сила. За съжаление, и двамата заминахме от Виена за Лозана, така че трябваше да се преструваме още цяла една седмица. Не го поканих на гости у нас.
Ернесто кима, сякаш това е, което е искал да знае.
Когато се прибират, те вземат душ, преобличат се и си разменят подаръци. Ернесто е купил на Фулвия обици и брошка с естествени перли, а Фулвия му е купила камшик за езда с посребрен връх. Той прави коктейл от сухо мартини за двамата и сядат в бялата дневна, Ернесто зает с преглеждане на писмата, натрупали се по време на тяхното отсъствие, а Фулвия — с добре подредената купчина вестници и списания встрани от нея.
— Облегчение е да не мислиш за новините, докато си далече от дома — отбелязва тя, — но пък като се върнеш, има толкова много да се наваксва. — Тя взема най-горния вестник от купчината и преглежда заглавията. Устата й зяпва и погледът й застива. — Ернесто — казва тя с тих, но метален глас.
— Да, мила моя — отговаря разсеяно той, отваряйки едно писмо с нож.