Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Мис Мейдън! Да ви срещна тук!
— Здравейте, млади човече! Изненадата е взаимна, но — сигурна съм в това — приятна. В „Шератон“ ли сте отседнали?
— О, съвсем не, но тук човек не може да се добере до плажа, без да мине през някое хотелско фоайе.
— Аз съм отседнала в „Роял Хавайан“, за който ми казаха, че е изключителен, макар че не мога да си представя какво тогава се смята за обикновено в Хонолулу — казва мис Мейдън. — Къде сте се разположили? Имам нужда от малка почивка и може би нещо за пиене. Тук предлагат така наречения „слъш“31, който въпреки името си е доста освежителен.
— Вие за конференцията по жанра ли дойдохте тук? — е първият въпрос на Пърс, когато те сядат край фонтана на външния бар на „Шератон“ с две гигантски картонени чаши пред тях, напълнени с ухаещ на малина натрошен лед.
— Не, просто на почивка, чисто удоволствие без никакво самоусъвършенстване. Това е мястото, което винаги съм мечтала да посетя. „Хаваи Файв-О“ е една от любимите ми телевизионни програми. Боя се, обаче, че действителността е леко разочароваща. По принцип така стана с всичко, откакто изобретиха цветния телевизор. И вие ли сте на почивка, млади човече?
— Не съвсем. Аз търся едно момиче.
— Естествена амбиция, но не сте ли изминали твърде дълъг път за тази цел?
— Аз търся конкретно момиче — Анджелика Пабст. Може би си спомняте за нея от конференцията в Рамидж.
— Но това е така необичайно! Аз я видях преди няколко дни.
— Видели сте Анджелика?
— Да, на този плаж тук. Познах я, макар че не можах да се сетя за името й. За съжаление с възрастта започвам да губя паметта си за имена. Точно в този момент, например, ми убягва вашето име, г-н… ъ-ъ…?
— Макгаригъл. Пърс Макгаригъл.
— Ах, да, тя го спомена.
— Наистина ли? Анджелика? Как?
— О, мило, мило.
— Какво каза тя?
— Не си спомням точно, за съжаление.
— Моля ви, опитайте — моли я Пърс. — Много е важно за мен.
Мис Мейдън се понамръщва от усилие да се концентрира, като смуче енергично със сламката си и издава бълбукащ звук в картонената си чаша.
— Беше нещо за имена. Когато тя ми напомни, че се казва Анджелика Пабст, аз си позволих да кажа, че заслужава по-благозвучно фамилно име, а тя се засмя и попита дали не смятам, че Макгаригъл ще звучи по-добре.
— Така ли! — Пърс е в екстаз. — Значи тя ме обича!
— Имахте ли някакви съмнения за това?
— Ами тя все бяга от мен, откакто за първи път я срещнах.
— А, младите жени обичат да бъдат ухажвани, да бъдат завоювани.
— Но аз изобщо не мога да се добера до нея, за да я ухажвам — казва Пърс.
— Тя ви подлага на изпитание.
— Сигурно е така. Бях решил вече да се откажа и да се прибера в Конамара.
— Не, не трябва да правите това. Никога не се предавайте.
— Като рицарите на Граала?
— О, не, те са били такива глупци — казва мис Мейдън. — Всичко на всичко е трябвало да зададат въпрос в подходящия момент, а те по правило го изпускали.
— Анджелика случайно не ви ли каза накъде отива след това? В Лос Анджелис може би?
— Като че ли беше Токио.
— Токио? — простенва Пърс. — О, господи!
— Или може би Хонг-Конг. Някъде в Далечния изток, всеки случай. На някаква конференция.
— Несъмнено — казва Пърс. — Въпросът е, на коя конференция.
— На ваше място, щях да отида в Токио да я потърся.
— В Токио има много хора, мис Мейдън.
— Но те са много мънички тамошните хора, нали така? Мис Пабст ще се открои в тълпата, с цяла глава по-висока от всеки друг. Каква великолепна фигура има това момиче!
— Да, наистина — пламенно се съгласява Пърс.
— Боя се, че може да съм й се сторила много невъзпитана — просто не можех да откъсна очи от нея, докато се изтриваше с хавлията. Беше плувала, разбирате ли, видях я как излиза от морето с бански от две части, с мокра коса и блестящи от водата крайници.
— Като Венера — Пърс вдишва и затваря очи, за да си представи сцената по-живо.
— Точно така, аналогията ме порази. Тя има най-прекрасният тен, който много отива на тъмната й коса и очи, както винаги съм смятала. Виждам, че имате същата светла кожа като мен, кожа, която изгаря и се бели при най-малкото излагане на слънце — вашият нос, ако ме извините, че го споменавам, вече изглежда доста зачервен; бих ви посъветвала да си купите шапка — но мис Пабст има кожа като кафява коприна, гладък тен без петънце. С изключение на белега по рождение, високо на лявото й бедро, забелязали ли сте го? Във форма на кавичка?
31
Slush — разтопен сняг, киша; разг. блудкави думи, сантиментални глупости (б. пр.)