Цар Плъх

— Нищо… треска… Не ми е добре. — Питър Марлоу се отпусна върху леглото на Текс и с мъка се усмихна. — тоя мръсен японец ми изкара ангелите.

— И на мен.

Грей старателно претърси дрехите на Царя, после черния сандък и полиците, а накрая един по един прерови пакетите с храна, но за всеобщо изумление диамантът не се намери.

— Марлоу! — надвеси се той над леглото. Очите на Питър Марлоу бяха целите червени, едва гледаше.

— Какво?

— Искам да те претърся.

— Виж какво, Грей — намеси се Бръф, — когато съм тук, имаш право да обискираш американската барака, но никой не те е упълномощил да…

— Няма значение! — прекъсна го Питър Марлоу. — Нямам нищо против. Ако не се съглася, той само ще си помисли, че… Помогни ми да стана, ако обичаш.

Той свали саронга си и го хвърли заедно с парите на едно легло.

Грей внимателно опипа шевовете, после ядосан го метна настрана.

— Откъде имаш тия пари?

— Играхме комар — отговори Питър Марлоу и си взе дрехата.

— А ти? — изрева Грей на Царя. — Какво ще кажеш за това? — Той сграбчи шепа от парите на масата.

— Играхме комар, сър — невинно отвърна Царя, докато се обличаше, и Бръф скришом се подсмихва.

— Къде е диамантът?

— Какъв диамант… сър?

Бръф се надигна и отиде при картоиграчите.

— Тук, струва ми се, диамант няма.

— Откъде са тогава тия пари?

— Човекът каза, че са от комар. Не е забранено да се играят карти. Е, аз също не ги одобрявам… — добави той с тънка усмивка, като не сваляше очи от Царя.

— Знаете, че това не е възможно! — избухна Грей.

— Не е много вероятно, сигурно това искате да кажете — пресечете го Бръф. Жал му беше за Грей — с тоя трескав блясък в очите, с тиковете на лицето и треперещите ръце, — направо му беше жал. — Искахте да претърсите бараката, е, добре, претърсвайте я. Тук диамант няма…

Той млъкна посред изречението, защото Питър Марлоу се олюля и залитна към вратата. Царя го хвана в мига, преди да се строполи на пода.

— Чакай да ти помогна! Май ще е най-добре да го заведа до бараката му — каза той.

— Ти ще стоиш тук — нареди Бръф. — Грей, помогни му ти, а?

— Аз лично пет пари не давам, ако ще пред очите ми да пукне. — Погледът на Грей се плъзна към Царя: — Същото се отнася и за тебе! Ще те пипна аз, ей богу, ще те пипна!

— Пипнеш ли го, и аз ще си разчистя сметките с него. — Бръф впери очи в Царя. — Имаш ли нещо против?

— Не… сър.

— Но дотогава — обърна се пак към Грей американецът — или докато не наруши някоя моя заповед, нищо не можем да направим.

— Тогава заповядайте му да спре с черната борса — каза Грей.

Бръф с мъка сдържа яда си.

— Ще заповядам, мир да има само! — съгласи се той и се усмихна вътрешно, като долови презрението на хората си. „Копелета!“ — Слушай — обърна се той към Царя, — заповядва ти се да престанеш да се занимаваш с черна борса, с други думи — да продаваш на своите хора храна, вещи или каквото и да било на по-висока цена. Продажбата с печалба се забранява.

— Да се продава контрабандна стока въобще — това разбирам аз под черна борса.