Цар Плъх

Късно следобед Грей приближи към поста с две войнишки канчета в ръка и козирува. Тримата вдигнаха глави.

— Може ли да им дам това? — Той отвори канчетата и показа храната на войника.

Японецът сви рамене и кимна.

Грей прекоси площадката пред вратата и сложи храната на прага. Очите му бяха зачервени, но погледът му пронизваше.

— За съжаление яденето изстина — каза той.

— Да се порадваш ли дойде, Грей, приятелю? — обади се Питър Марлоу с мрачна усмивка.

— Страшно ме е яд, че японците те арестуваха. Исках аз да те пипна, защото си престъпник, а не да те затворят те, след като си рискувал живота си за общото благо. Ама на, пак извади късмет — герой ще станеш накрая.

— Питър — прошепна Мак, — отвлечи вниманието на поста!

Питър Марлоу стана и бързо отиде до вратата, козирува на войника и помоли за разрешение да излезе по нужда. Войникът му посочи земята пред площадката. Питър Марлоу клекна в праха. Неприятно му бе да се облекчава на открито, но нали все пак го пуснаха отвън. И на това трябваше да бъде благодарен. Докато часовият наблюдаваше Питър Марлоу, Мак съобщи шепнешком новината на Грей. Той побеля като платно, надигна се, кимна на Питър Марлоу, който също му кимна в отговор и козирува на войника. Онзи посочи покритата с мухи мръсотия и нареди на Грей да вземе кофа с вода и да почисти.

Грей предаде новината на Смедли-Тейлър. Той от своя страна я прошепна на други и много преди Грей да изпълни заповедта на японеца и да сложи чиста кофа пред вратата на стаята, целият лагер бе научил за бомбата.

Първият голям страх заля Чанги — страхът от отмъщението.

По залез слънце отново смениха часовия и този път на пост застъпи Шагата. Питър Марлоу се опита да го заговори, но Шагата само го побутна с щика да се върне обратно в стаичката.

— Не ми е разрешено да разговарям. Теб са те хванали с радио, а това е забранено. Ще застрелям всеки, който се опита да избяга — дори теб, въпреки че нямам желание за това. — И той отново застана пред вратата.

— Най-добре направо да ни теглят куршума, и толкоз — обади се Ларкин.

Мак хвърли поглед към Шагата.

— Сър, искам да помоля за една услуга. Разрешете ми да си легна — рече той и посочи кревата. — Малко спах тази нощ.

— Разбира се. Почини си, докато все още имаш възможност, стари човече.

— Благодаря ти. Господ да бди над теб!

— И над теб.

Мак легна и отпусна глава на възглавницата.

— Още работи — съобщи той, като едва скриваше вълнението в гласа си. — Върви някаква музикална програма. Съвсем ясно я чувам.

Ларкин съзря слушалката близо до ухото му и изведнъж избухна в смях. Разсмяха се и тримата. Шагата насочи пушка към тях.

— Спрете! — изкрещя той, изплашен от смеха.

— Моля те да ни извиниш — каза Питър Марлоу. — Просто на нас, пътниците към вечността, дори най-дребните неща ни се виждат много смешни.