Цар Плъх
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #4
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Вергилова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Цар Плъх». Краткое содержание книги:
Царя обаче не се зарадва особено, като видя Тимсън. Но не се и ядоса много — нали парите най-сетне бяха в ръцете му. Преброи ги и ги заключи в черния сандък.
— Сега чакам да дойде камъчето.
— Слушай, друже — Тимсън прочисти гърлото си, — ако пипнем крадеца, преди да дойде при теб или след това, аз си получавам сумичката, за която се разбрахме, нали така? Ако пък ти купиш пръстена от него, а ние не го пипнем — тогава печелиш! Бива, нали?
— Добре, съгласен съм — отвърна Царя.
— Хубаво! Господ да му е на помощ на оня! — Тимсън кимна на Питър Марлоу за довиждане и излезе.
— Питър, я ти вземи да си легнеш — подкани го Царя, седнал на черния сандък. — Като те гледам, едва се държиш на крака.
— Мислех да се прибера в бараката.
— А, не, по-добре стой тук. Нищо чудно да ми потрябва човек, на когото мога да се доверя.
Царя бе плувнал в пот. Парите в сандъка сякаш го сгряваха през капака.
Питър Марлоу се изтегна на леглото, а сърцето все още го пробождаше от напрежението. Заспа, но мозъкът му стоеше нащрек.
— Ей, мой човек!
Царя се хвърли към прозореца.
— Сега ли?
— Бързо!
Дребното човече бе ужасно изплашено и докато шареше с поглед напред-назад, бялото на очите му проблясваше на светлината.
— Давай бързо!
Царя пъхна ключа в сандъка, отвори капака, измъкна пачка от десет хиляди, вече преброени, и скочи обратно към прозореца.
— Ето! Десет бона. Броил съм ги. Къде е камъкът?
— Дай първо мангизите.
— Не, първо диаманта — отвърна Царя, стиснал здраво парите.
Мъжът го изгледа с недоверие и разтвори юмрук. Царя впери очи в пръстена — разгледа го внимателно, но не посегна с ръка. „Трябва да съм сигурен — мислеше си той напрегнато. — Трябва да съм сигурен! Да, същият е. Мисля, че е същият.“
— Хайде, мой човек — изръмжа дребният човечец. — Взимай!
Едва когато пръстенът се озова в ръката му, Царя пусна парите и мъжът хукна. Затаил дъх, Царя се обърна към светлината и най-обстойно огледа камъка.
— Успяхме, Питър! — възторжено прошепна той. — Успяхме! Диамантът е у нас, и паричките са у нас.
Напрежението от последните дни изведнъж се стовари върху плещите му с цялата си сила. Той разтвори едно пакетче кафе и се направи, че пуска пръстена вътре, но всъщност го скри в шепа. Дори Питър Марлоу, който беше най-близо до него, не забеляза измамата. Царя затвори сандъка и внезапно се закашля. Никой не видя как пръстенът попадна в устата му. Той се огледа, взе чашата студено кафе и глътна камъка. Сега диамантът бе на сигурно място. По-сигурно от това нямаше. Отпусна се на един стол и си пое дъх. Ето на, ето — ликуваше той. — Успя!
Сигналът за опасност проряза тишината. Миг по-късно в бараката нахълта Макс.
— Ченгета — съобщи той и седна бързо при покерджиите.
— По дяволите!
Царя с мъка се вдигна на крака и извади купчината пари. Хвърли една пачка на Питър Марлоу, натъпка друга в джоба си, прибяга до покерджиите и даде на всички по няколко пачки, които те скриха из джобовете си. После разпредели останалите пари по масата, грабна един стол и седна при другите американци.
— Хайде, раздавайте по-бързо!
— Добре де, спокойно! Играем с пет карти — каза Макс и сложи една стодоларова банкнота. — Подът е стотачка.
— Нека бъде двеста! — разцъфна Текс. — Влизам!
Започнаха играта, възбудени и развеселени. Макс раздаде първите две карти и за себе си обърна асо.
— Четири стотака!
— Покривам ги и още четири — обади се Текс, който нямаше нито една свястна карта.
— Плащам — каза Царя и когато вдигна поглед, на прага се появи Грей. От двете му страни стояха Бръф и Иошима, а зад тях Шагата и още един войник.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
— Всички до леглата си! — заповяда Бръф със застинало лице.
Царя хвърли унищожителен поглед на Макс. Тази вечер беше негов ред да пази, а ето че се бе изложил. Предупреди за ченгетата, а японците не забеляза. Ако беше казал „Японци“, щяха да разиграят друг вариант.
Питър Марлоу се опита да стане на крака, но щом се изправи, започна да му се повдига, затова той се довлече до масата и се подпря на нея.
Йошима не откъсваше поглед от парите на масата. Бръф също ги беше забелязал и стоеше като втрещен. Видя ги и Грей и пулсът заби в слепоочията му.
— Какви са тези пари? — попита Йошима. Сърцето на Царя бе спряло. Той погледна Шагата и изтръпна. Разбра, че само крачка го дели от Утръм Роуд.
— Играем комар, сър.
Йошима прекоси бараката и се изправи пред Царя.
— Значи от комар, а не от черна борса, така ли? — попита той.
— Тъй вярно, сър — отвърна Царя и се опита да се усмихне.