Цар Плъх
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #4
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Вергилова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Цар Плъх». Краткое содержание книги:
Писмо получи Ларкин — първото, откакто бе в Чанги. Носеше дата втори април 1945 — значи отпреди четири месеца. Останалите писма бяха кое на три седмици, кое на повече от две години. Ларкин прочете писмото веднъж. След това излезе при Мак, Питър Марлоу и Царя, които седяха отвън пред вратата, и зачете на глас:
Мили, това е писмо номер 205 — започваше то. — Аз съм добре и Джини е добре, мама е при нас и ние живеем все там, където ни знаеш. Не сме получавали вести, от теб след онова, писмо от първи февруари 42-ра от Сингапур, но въпреки това сме сигурни, че си жив и здрав и всичко е наред. Молим се да се завърнеш при нас здрав и читав…
Така започва всяко мое писмо, затова извинявай, ако вече си чел тези неща, толкова е трудно да пиша, без да знам писмото ми ще стигне ли до теб и дали изобщо поне едно от всичките е стигнало. Обичам те, мили мой. Имам нужда от теб. Толкова ми липсваш, че понякога просто не мога да издържам.
Не знам защо, но днес ми е тъжно. Не искам да те тревожа. Мислех да ти разкажа все хубави неща. Може би ми е тъжно заради мисис Гърбъл. Тя вчера получи картичка, а за мен нямаше нищо. Сигурно просто и завиждам, но какво да правя, такава съм си. Все едно, не забравяй да предадеш на Вик Гърбъл, че жена му, Сара, получи картичка от шести януари 45-та. Тя е добре и синът му е голям сладур. Сара е много щастлива, че най-сетне са влезли във връзка. А, да, момичетата от полка също са добре. Майката на Тимсън е просто чудесна жена. Не забравяй да поздравиш и Том Мастърс — видях жена му снощи. Тя също е добре и изкарва сума ти пари — почнала е нова работа. А, да, видях също Елизабет Форд, Мери Викърс…
Ларкин вдигна поглед:
— Изрежда още десетина жени. Но мъжете им до един са мъртви. Всички освен Тимсън.
— Карай нататък, момчето ми — подкани го бързо Мак, усетил агонията, изписана в очите на полковника.
Днес е горещо — продължи Ларкин — и аз съм на верандата, а Джини играе в градината. Мисля тая събота и неделя да отидем до къщата в Блу Маунтинс.
Бих ти писала за новините, но не разрешават.
О, боже мой, как да пише човек е този вакуум, как? Къде си, моя любов, как да разбера къде си? Спирам да пиша вече. Ще довърша само това писмо, но няма да го пусна… О, скъпи мой, непрекъснато се моля за теб, моли се и ти за мен. Чуваш ли, моли се за мен, моли се за мен…
Ларкин замълча за миг, после каза:
— Няма подпис и е… почеркът на плика е на майка ми. Какво ли е станало, как мислите?
— Нали ги знаеш жените — обади се Мак. — Сигурно го е пъхнала в някое чекмедже, а след време майка ти го е намерила случайно и го е пуснала, без да го чете и без да я пита. Нали ги знаеш майките какви са? Бети вероятно го е забравила и на следващия ден, като се е почувствала по-добре, е написала друго.
— И какво значи това: „Моли се за мен“? — каза Ларкин. — Знае, че се моля всеки ден. Какво става? Да не е болна?
— Няма защо да се безпокоиш, полковник — опита се да го успокои Питър Марлоу.
— Какво разбираш пък ти от тези работи? — неочаквано избухна Ларкин. — Как да не се безпокоя, я ми кажи?
— Е, ти поне знаеш, че жена ти е добре, и дъщеря ти също. Бъди благодарен и на това! — повиши глас и Мак, без да може да сдържа повече мъката си. — Ние пък въобще нямаме вести. Ти си направо щастливец! — Той стана и се отдалечи ядосан.
— Извинявай, Мак! — втурна се след него Ларкин и го хвана за ръката. — Извинявай! Нали знаеш… след толкова време…
— Ех, момчето ми, не си виновен ти. С нищо не си ме обидил. Аз трябва да се извиня. Направо умирам от завист. Мразя ги тия писма!
— Виж, тук си прав — обади се и Царя. — Просто да откачиш от тия истории. Който получи — полудява. Който не получи — и той. Само неприятности си имаме с тях.
Привечер, точно след кльопачка, всички американци се събраха в бараката.
Накрая се появи и Курт, остави една тава на масата и се изплю на пода.
— Тук са девет, аз вече си взех моите десет процента. Той се изплю още веднъж и излезе.
Всички втренчиха погледи в тавата.
— Аз май ще повърна — каза Питър Марлоу.
— Няма да си единственият — успокои го Царя.
— Не знам. Ако питаш мене, съвсем като заешки бутчета са. Малки, вярно, ама иначе са съвсем като заешки — отбеляза Макс и се прокашля.
— Искаш ли да ги пробваш? — попита Царя.
— А, не! Казах само, че ми приличат на заешки. Не може ли и аз да имам мнение.
— Ей, богу, въобще не съм си представял, че ще дойде време да ги продаваме — обади се Тимсън.