Цар Плъх

— Дай твоята!

Стомахът на Питър Марлоу отново се преобърна. „А нашите манерки? — късаше се мозъкът му. — Мак и Ларкин претърсват ли ги? Ами ако Йошима поиска моята?“ Почувствува надигащия се пристъп и се хвърли пак към прозореца.

Йошима обходи цялата барака и огледа всички манерки. Накрая застана пред Питър Марлоу.

— Твоята къде е?

— Аз… — започна Питър Марлоу. Нова спазма го задави, коленете му отмаляха и думите заседнаха в гърлото му.

Йошима се обърна към Шагата и гневно изстреля нещо на японски.

— Хай — отвърна Шагата.

— Ти! — посочи Йошима към Грей. — Вземи войника и иди с този човек да я донесете.

— Слушам!

— Извинете, сър! — неочаквано се обади Царя. — Неговата манерка е тук.

Той бръкна под леглото и измъкна една манерка — негова, последен резерв за черни дни.

Йошима я взе. Тежка беше. Нищо чудно в нея да има радио или поне част от радио. Измъкна тапата и я обърна. Отвътре потече струйка сух ориз. Когато и последното зърно падна на пода, манерката остана лека и празна. Радио нямаше.

Йошима я захвърли.

— Къде е радиото? — изкрещя той.

— Тук няма никакво… — заекна Бръф, като се молеше Йошима да не попита защо англичанинът, дошъл на гости, държи манерката си под леглото.

— Млък!

Йошима и часовите претърсиха бараката за още манерки, после Йошима огледа повторно вече проверените.

— Къде е радиото? — крещеше той. — Знам, че е в някой от вас! Къде е?

— Тук радио няма — повтори Бръф. — Ако искате, проверете лично цялата барака.

Йошима разбра, че този път доносниците му са сбъркали. Не му бяха посочили скривалището, само съобщиха, че радиото се намира в една или няколко манерки и един от притежателите му в този момент е в американската барака. Очите му изгледаха поред мъжете. Кой ли е? Естествено, можеше да откара всички в караулното, но без радиото нямаше смисъл. Генералът провали не обичаше. А без радиото…

Й все пак този път се бе провалил. Той се обърна към Грей.

— Уведомете коменданта на лагера, че конфискуваме манерките. Довечера до една да бъдат донесени в караулното.

— Слушам, сър — отвърна Грей. От лицето му сякаш не бе останало нищо освен очи.

Йошима много добре разбираше, че докато приберат манерките в караулното, притежателят на радиото ще го зарови или ще го скрие някъде. Но това нямаше значение. Все едно, търсенето ще се улесни, защото скривалището ще трябва да се сменя, а през това време някои хора ще си отварят очите. Кой би помислил, че радио може да се скрие в манерка?

— Свине сте вие янките! — изръмжа той. — Мислите се за много умни, нали? За много силни и много велики. Но дори ако войната продължи сто години, ние ще ви победим. Нищо, че германците се предадоха. Ние можем да се бием и сами. Вие никога няма да ни надвиете, никога! Може да избиете хиляди от нас, но ние ще унищожим още повече. Никога няма да се оставим под ваша власт, защото търпението ни е безкрайно и не се страхуваме от смъртта. Дори двеста години да трае войната, в края на краищата ще ви унищожим.