Кралицата на изменниците

— Няма да излъжем, просто ще премълчим. Можем да й кажем, че сме я чули да си говори сама.

— Калия да обсъжда на глас предателството си? Тя не е чак толкова глупава. За да се разправи с нея, Савара ще има нужда от доказателство.

— Тогава ще трябва да докаже на всички, че мога да го правя и че на думата ми може да се вярва. Калия ще изтъкне, че съм го пазел в тайна от вас и ще каже, че това доказва, че съм шпионин.

Тивара въздъхна раздразнено. Лоркин я хвана за ръката и я стисна.

— Поне знаем, че Калия планира нещо. Можем да я наглеждаме. Да изчакаме да направи нещо и тогава да я спрем.

— Това няма да изглежда добре. Савара ще се ядоса, че не сме я предупредили. Калия ще обяви, че сме я натопили. Ще трябва да кажем на Савара. Не виждам друг начин. Но мисля, че тя няма да каже на никой друг, защото хората ще се изпълнят с недоверие към теб, а точно сега това ще ни създаде само проблеми.

Лоркин се сети за предупреждението на майка си и въздъхна.

— Дано си права. Кога искаш да го направим?

— Веднага. Това е най-добрата ни възможност да я хванем насаме.

Тивара се изправи и Лоркин я последва. До като се промъкваха през стаята, той избягваше да поглежда към Калия. „Надявам се, че няма да съжалявам за това“.

Савара беше в кухнята и седеше на дългата дървена маса заедно с две от бившите робини в имението. Тя отпрати жените, покани ги да седнат срещу нея и изслуша разказа на Тивара за онова, което Лоркин бе дочул откъм Калия. Кралицата впери поглед в него и бавно присви очи.

— Така — рече тя тихо, но с напрегнат тон. — Какво още не си ни казал, Лоркин?

Той веднага се сети за робинята. Потрепна и веднага съжали за това. Усети как Тивара се отдръпва от него, обърна се и видя, че го гледа втренчено.

— Има още нещо?

Той отмести поглед към Савара. Двете жени едновременно скръстиха ръце и впериха в него очаквателни погледи. Щеше да е смешно, ако не се налагаше да направи признанието, което го ужасяваше.

Лоркин наведе поглед към масата, пое си дълбоко дъх и положи всички усилия да изрече думите, които криеше дълбоко в себе си.

— Когато бях в затвора, те измъчваха една робиня, за да проверят дали това ще ме накара да говоря. Аз… Аз й дадох да изпие водата, за която знаех, че е отровена. На чашата имаше предупредителен знак, за който ми казахте да внимавам. Помислих си, че е Изменница и знае какво прави.

Лоркин чу как Тивара си пое дълбоко дъх, но не посмя да я погледне.

— Искаш да знаеш дали е била Изменница — каза Савара.

Той с усилие надигна глава и я погледна.

— Да.

— Знаеш, че няма никакво значение.

Той сви рамене.

— Но поне няма да се чудя повече.

Тя въздъхна и поклати глава.

— Доколкото знам, не е била. Направил си тежък и ужасен избор и никога няма да разбереш дали си бил прав. — Савара се пресегна през масата, хвана ръката му и я стисна.