Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Тя прогони мисълта от главата си и внезапно усети осезаемо мълчаливото му присъствие. Беше странно как една неволна мисъл може да промени сетивата й — от елементарното познаване на местоположението му до далеч по-силното усещане на физическата му близост. Внезапно усети дъха му и си представи, че усеща топлината, която излъчваше тялото му.
— От името на тукашните обитатели — каза Вели и официалният му тон привлече вниманието й, — ви предлагам нашата енергия. Тази сутрин дадохме сила на кралица Савара и нейната група. Ще сме се възстановили достатъчно, за да направим същото и за вас утре сутринта.
Той гледаше право в Сарал.
Изменницата се усмихна и наведе поглед.
— Много щедро от ваша страна.
Вели сви рамене.
— Ние искаме да спечелите.
Сарал кимна.
— Както и аз. Теми е силен, но може да се окаже, че ще се присъединя към останалите в битката по време, когато всяка допълнителна енергия ще е необходима. Приемам с благодарност предложението ви.
С крайчеца на окото си Сония видя как Регин я поглежда. Всяка сутрин, преди да потеглят, той се пресягаше да я хване за ръката и да й изпрати енергията си. Тъй като Сарал и Теми се намираха наблизо, тя не можеше да възрази.
„Не би и трябвало. Затова го взех със себе си. Ако той не беше толкова решен да го направи, сама нямаше да намеря сили да го помоля. Особено сега“.
Регин бе избрал и най-подходящия момент. Откакто се бяха сдобили с водачи, утрините бяха по-подходящи за прехвърлянето на енергия от вечерите. След като й отдадеше силата си, той ставаше уязвим. Докато яздеха с Изменниците, Сония нямаше да се отдели от него, а и Сарал сигурно бе задължена да ги защити. Ако някой се опиташе да ги нападне, това щеше да се случи по време на престоя им в някое имение. Сигурно щеше да го извърши някой роб, който презираше Гилдията заради това, че не ги бяха освободили след края на Сачаканската война. Или съпругата, майката или дъщерята на някой ашаки, които смятаха, че Гилдията се е съюзила с Изменниците. Вечер по-голямата част от силата на Регин се възстановяваше и той можеше да се защити по-добре.
— Разкажете ни за групата на кралица Савара. — Сарал погледна към Сония. — Първо кажете как се чувства бледият млад мъж Лоркин?
Вели сви рамене.
— Добре. — Той погледна към Сония и се намръщи. — Той киралиец ли е?
— Да — кимна Сарал. — Той е син на Черната магьосница Сония.
Бившият роб я погледна изненадано.
— Киралиец се бие заедно с Изменниците?
— Сега той е Изменник. Присъедини се към нас. — Сарал се усмихна. — Ами останалите? Колко души имаше в групата на кралицата?
— Трийсет и двама — отвърна той.
— Добре. Значи към тях са се присъединили и други. Радвам се, че всичко върви по план. Има ли някакви новини за загуби?
Вели кимна. Докато слушаше имената, Сония се опита да пренебрегне внезапната паника, която ускори пулса й. „И без това ми е трудно да чувам думите «Лоркин» и «битка» в едно изречение, но е още по-лошо, когато чуя, че дори Изменниците, които са се обучавали и подготвяли за тази битка, умират. Внимавай, Лоркин. Моля те, не искам да надживея и теб“.
Лоркин гледаше в тавана и проклинаше на ум. Отново не можеше да заспи.
Сградата, в която се намираха, беше средна по големина, но към групата на Савара се бяха присъединили още хора и просто нямаше достатъчно легла. Повечето Изменници всяка нощ спяха на пода. Нито неудобствата, нито дишането им би трябвало да пречат на съня му — след дългото пътуване през деня той винаги се изморяваше.
„Причината е близостта на толкова много умове“ — помисли си той. Но и това не бе цялата истина. Той долавяше по някоя повърхностна мисъл и то само ако се съсредоточеше здраво. Не, причината бе мястото, към което умът му се устремяваше веднага, щом Лоркин се отпуснеше.
„Или местата. Когато не си спомням робинята, на която дадох отровната вода и се чудя дали е била Изменница, се притеснявам, че Тивара може да загине в битка. Или пък аз. Или че майка може да се окаже въвлечена в нея — о, защо просто не си отиде у дома!“
Не забравяше и Калия.
Тя поне бе спряла непрекъснато да повтаря „шпионин“. Или поне не го повтаряше, когато той можеше да я чуе. Продължаваше да хвърля изпълнени с омраза погледи към него и Тивара, но те не го притесняваха. Безпокоеше го начинът, по който гледаше Савара.